Да бъда или да не бъда робот...

Писмо, което не се знае дали ще стигне до България... или поне още не съм решила...

Последни дни в USA...

Никога повече не бих се завърнала да работя в работническата класа (стана повторение). Да бъдеш робот до края на живота си. Това е смисълът за 80% от американското население. Нали трябва да изплатиш къщата си за 30 до 50 години. Това не е ли цял живот за средно статистическия американец, който предварително е скъсил двойно съществуването си с прекомерна работа? Или пък ако избереш по-кратия план – 15 години, то болното ти американско или поамериканизирано съзнаниеще прищраква:
"А защо да не започна да изплащам втора къща?

"Че защо не, нали това е смисълът. Е, има и други смислени неща в живота му – какво ново апетитно се случва в живота на колегите му, та нали работата е животът му. Значи и колегите са смисълът на всичко и най-вече техният живот е смисълът на неговия.

Никога няма да бъда този робот. Програмирана да се усмихвам на еднакво чести интервали от време и да благодаря за това, че са ме настъпили. Да ходя на работа и да си газя катериците по пътя. Да се боря за часовете си, докато един ден те се превърнат във фикс идея, защото се роботизирам и гълтам едно след друго energy drink . Или както се вика "To work myself to death".

Никога няма да бъда робот, на който са забравили да му програмират географски познания извън неговите "мислени граници". Липсват и друг тип познания – outside the box. А стигне ли се до това състояние, започваме да се размекваме и ламарината се топи.Никога няма да бъда робот и да скърцам като развалено кречетало "Yes, Madam", "No, Madam", когато сензорите ми засекат опасност от културно различие. Никога...(Опит за връщане към миналото)

Ide.li