Freitag, Dezember 05, 2008

ЕС дава 6000 евро за младежки комикс





Получено по е-пощата:

„Европейски съюз и гражданство“ е заглавието на конкурса, който бе обявен на 28 ноември 2008 г. Целта му е да позволи на младите хора да изразят личните си преживявания, свързани с обществения живот в Европейския съюз. Участниците трябва да са най-малко на 16 години и да са граждани или жители на Европейския съюз. Те се приканват да изготвят комикс от една страница без текст относно понятието гражданство в Европейския съюз.
На европейско равнище 27-те национални лауреата ще бъдат поканени в Брюксел от 9 до 11 май 2009 г. и измежду тях ще бъдат избрани трима победители за Европа. На председателстваната от заместник-председателя Жак Баро церемония по връчване на наградите победителите ще получат съответно по 6 000 евро (първа награда), 4 000 евро (втора награда) и 2 000 евро (трета награда).
Повече информация можете да намерите на адрес www.eurocartoon.eu , който дава достъп до страницата на конкурса.
Съревнованието за България се координира от сдружение "Отворена Младеж". Организацията обявява и специална награда от 500 евро за любимец на публиката. Всички младежи, които искат да участват с творбите си за тази награда, трябва да се регистрират и да качат комикса си във фотогалерията на http://people.youthforeurope.eu където всички членове на страницата могат да го видят и да гласуват за него.
Допълнителни награди ще бъдат дадени и на трите комикса от България с най-висок резултат. Техните създатели (ако са между 16 и 25 години) ще могат да участват в международен младежки обмен на организацията през 2009 г. без такса за участие, т.е. всички разходи ще им бъдат поети без джобни пари.

Daniel Vankov
chairman(at)open-youth.org


Freitag, November 07, 2008

Европейско младежко турне











Получено по е-пощата:


До Директора на
Немска езикова гимназия "Гьоте" - Бургас

Уважаема г-жо Директор,

След като посети Румъния и Германия, информационната кампания на Европейската комисия “Европейското гражданство… не само думи, а конкретни права!” идва и в България! Кампанията, която е под формата на презентационно турне, ще обиколи 20 български града за периода от 11-ти до 22-ри ноември 2008 година. Пътуващото Роудшоу ще премине през Северна и Южна България, съответно през: северна дъга - Видин, Монтана, Враца, Плевен, Габрово, Велико Търново, Русе, Шумен, Добрич, Варна; южна дъга – София, Перник, Благоевград, Пазарджик, Пловдив, Хасково, Стара Загора, Сливен, Ямбол, Бургас. Тя има за цел да даде на младите български граждани информация относно техните права като граждани на Европейския съюз, дефинирани в Хартата на основните права на Европейския съюз. Всеки млад човек, които дойде на щанда и участва във викторините, ще си тръгне с подаръци и информационни материали за ЕС.

Ако учители и ученици от Немска езикова гимназия "Гьоте" - Бургас имат желание да участват, могат да сформират групи от 15 човека и да си запазят час за викторина. Това могат да направят на адрес http://roadshow.open-youth.org като Вашата парола e ....

С уважение,

Даниел Ванков
Председател


Сдружение „Отворена Младеж”

www.open-youth.org


Mittwoch, Oktober 29, 2008

Архив: Пета научно-практическа конференция за ученици
















От онлайн архивите:

На 27-28 април 2006 г. в зала 207 на Бургаския свободен университет се проведе Петата научно-практическа конференция за ученици от девети до дванадесети клас. Съорганизатори на конференцията и домакини са Регионалният инспекторат по образованието, Бургас и Гимназия с преподаване на немски език “Гьоте”, Бургас. Официални гости на конференцията са доц. д-р Таня Борисова, началник на Регионалния инспекторат по образованието, директорът на ГПНЕ “Гьоте”, председателят на Училищното настоятелство към ГПНЕ “Гьоте”, и преподаватели по български език и литература от БСУ и училища от Бургас и региона.

Заседанието откри г-жа Милка Харизанова – инспектор по български език и литература към Регионалния инспекторат по образованието. Приветствия към участниците в конференцията и гостите поднесоха последователно началникът на РИО и директорът на НЕГ. След официалната част по откриването, г-жа Харизанова разясни регламента на пленарните заседания на конференцията, обяви водещите в съответните секции. Докладите на общо 42 участника в конференцията са разделени на Пленарно заседание и три секции, съответно І секция – “Творчеството на българските поети и писатели като част от европейската култура. Традициите на Европа и националната самобитност на българската литература”, ІІ секция – “Културният диалог между Европа и България” и ІІІ секция – “Приносът на българските творци, литературоведи и езиковеди за развитието на българския език и българската литература”.

Пълният текст на докладите от конференцията, издадени в отделен сборник от издателство “Либра Скорп”.

Източник:
http://www.meridian27.com/Mer27/Vol3/p19.htm


Коста Шатров от НЕГ- капитан на националния отбор в състезание на "National Geographic"




От онлайн архивите:

Коста Дониславов Шатров учи в клас със засилено изучаване на немски език за получаване на DSD (Deutsches Sprachdiplom) в ГПНЕ „Гьоте“ – Бургас. Освен немски, владее и английски език. Член е на училищния съвет в гимназията и на отбора по баскетбол. Участник в олимпиади по немски и английски език и математика. През 2005 и 2007 г. се класира за националния кръг на олимпиадата по география и икономика, като т.г. се класира пети на финалния кръг за старша възраст (VIII-ХII кл.). Капитан е на националния отбор в световното състезание на „National Geographic“ в Сан Диего (август, 2007). Освен към географията, има интереси към икономиката и финансите.

ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ СВЕТОВНО СЪСТЕЗАНИЕ НА „NATIONAL GEOGRAPHIC“ В САН ДИЕГО, САЩ (2007 Г.)

Преди два месеца, от 5 до 10 август, в най-хубавия американски град (както е известен в САЩ) Сан Диего аз и момчета от отбора – Марин от Казанлък и Младен от София, изживяхме сбъдването на една мечта.

Всичко започна с участието ми в националния кръг на олимпиадата по география и икономика в края на април тази година във Велико Търново, където се класирах на финала в старшата възрастова група (от 8 до 12 клас). След олимпиадата стана ясно, че националният отбор за участие в международното състезание на „National Geographic“ ще бъде сформиран допълнително в края на учебната година от най-добре представилите се участници в областния и националния кръг на олимпиадата. Тази допълнителна класация се наложи поради възрастовото ограничение според регламента на международния конкурс до 16 години.

След една седмица на тестове и подготовка отборът стана ясен – Коста Шатров (16 г.) от ГПНЕ „Гьоте“ в Бургас (избран за капитан), Марин Бакърджиев (14 г.) от ПМГ „Никола Обрешков“ в Казанлък и Младен Бербатов (16 г.) от НПМГ „Акад. Л. Чакалов“ в София. Координатор на отбора стана Мариана Султанова - учителка по география в 164 гимназия с преподаване на испански език „Мигел де Сервантес“ в София.

След обсъждане на нашите предпочитания с помощта на доц. Румен Пенин си разпределихме задачите, върху които трябваше да се подготвим. До състезанието оставаше месец, затова положихме сериозни усилия максимално да допълним знанията си. През деня учихме, а през нощта се изпитвахме – за друго почти нямаше време. Но за нас това нямаше никакво значение, защото когато се отдадеш на нещо, което те удовлетворява, то се превръща в приятно и много интересно занимание. Освен това вече бяхме станали по-отговорни и мотивирани, защото представяхме не само себе си, а и България.

Месецът за подготовка отмина неусетно и някак изведнъж се озовахме на летището в София, а до нас бяха нашите родители и близки . Моят учител Стойчо Димитров също беше там – както винаги, за да ми пожелае успех и да ме насърчи. Помня, че когато разбрахме, че съм се класирал за Националния кръг той вярваше, че ще стигнем далеч. Тогава дори не предполагах, че след няколко месеца ще летя за Сан Диего като капитан на националния отбор.

Визите и застраховките бяха осигурени от МОН, както и част от самолетните билети, за които помогнаха от списание „National Geographic“ България. От МОН и книжарници „Геопортал“ ни осигуриха пари за допълнителни разходи.

В Сан Диего организаторите от атракционните паркове „Sea World“ се бяха погрижили престоят ни да бъде възможно най-интересен и изпълнен с много приятни моменти. Световното състезание на National Geographic се проведе за осми път в Сан Диего – град, известен в САЩ с благоприятния си климат, привлекателната природа, многото културни забележителности, увеселителните паркове и гостоприемните и весели хора.

В надпреварата взеха участие отбори от 17 страни от всички континенти – Австралия, Аржентина, България, Великобритания, Германия, Гана, Индия, Канада, Мексико, Полша, Румъния, Русия, САЩ, Сингапур, Тайван, Унгария и Франция. Всеки отбор се състоеше от трима участници на възраст до 16 навършени години.

...

На летището в София бяхме посрещнати възторжено, но изненадите бяха много повече след това – поканиха ни в Националното радио, участвахме на живо в сутрешния блок на Канал 1, в новините на TV 7 и в тинейджърското предаване на BTV „Споко“. За нашето участие бяха публикувани редица статии както в Интернет, така и в най-тиражираните вестници и списания – „Труд“, „24 Часа“, „Стандарт“, „National Geographic“, както и в някои регионални вестници. Четвъртото място на нашия отбор е най-доброто представяне на България в световното състезание на National Geographic.



Пълния текст четете на страницата на списание "География '21":

http://www.geography.iit.bas.bg/2007/5-07/pp34-38.html


Борба за занималните!



Езиковите гимназии в бой последен с делегирания бюджет


в-к "Черноморски Фар"
29.01.2008 05:57

Автор: Александър ИНДЖОВ

Преподавателите са единодушни, че занималните са изключително важни за осмокласниците в овладяването на чуждия език, а наученото тогава е здрава основа за надграждане на познания и умения

Само узаконяване на статута им може да запази качеството на чуждоезиковото обучение

Всеки момент делегираните бюджети ще се стоварят с пълна сила върху училищата. Едни от първите му жертви се очаква да бъдат занималните, които или ще изчезнат завинаги, или поне ще бъдат силно редуцирани. И процесът ще бъде най-болезнен за бургаските езикови гимназии.

Почти петдесет години след създаването на първото езиково училище в Бургас – Немската езикова гимназия през 1960 г. - все още никой не може да си представи интензивното чуждоезиково обучение без т.нар. полуинтернатни групи или занимални. Това е формата, която в първия гимназиален клас /тогава “осми - подготвителен”, днес просто “осми”/ помага на учениците да натрупат лексикален запас, да затвърдят знанията си за структурата и граматичните особености на напълно непознатия език, да се адаптират към по-високите изисквания в горния курс на средното образование. Големите натоварвания - от 4 до 6 часа дневно занимания по езика след редовните занятия, с лихвата се изплащат десетилетия по-нататък.
Примерът на тогавашната НЕГ /днес Гимназия с преподаване на немски език “Гьоте” - е поет през годините от следовниците на интензивното чуждоезиково обучение - Гимназията с преподаване на английски език “Гео Милев” и Гимназията за романски езици “Г. Ст. Раковски”. Руската езикова гимназия /днес Гимназия за чужди езици “Васил Левски”/, създадена през 1963 г. ги въвежда последна – в началото на 90-те години, защото дотогава всички деца учат руски от четвърти клас и имат основа.

Единствено в цялата страна занималните в тях оцеляват и след 1989 г. въпреки напъните на разноцветни и разнокалибрени и “просветни” реформатори. Чрез активната позиция на общинската администрация в Бургас, на синдикатите в образованието и лично на дългогодишния зам.-кмет по образование, днес евродепутат, доц. Маруся Любчева.

Оцеляват до днес. Защото с новия закон за държавния бюджет всяко училище ще получава пари според броя на учениците, а не според броя на паралелките, на педагогическия и друг персонал в него. С други думи, езиковите гимназии са приравнени с редови средни общообразователни школа, без всякакви “екстри”. За големите български общини, като Бургас, “нормативно определената” издръжка на един ученик се очаква да бъде в рамките на 980 – 1 000 лева годишно. “Очаква се”, защото все още няма съответното постановление на Министерския съвет.

Затова и разчетите на бюджета, които езиковите гимназии правят в момента, са с голяма степен на приблизителност. Дори и така сметката, обаче, е нерадостна.

“Най-вероятно ще се наложи от шест да редуцираме занималните на три. А те съществуват от първия ден на гимназията – от 37 години! В тях осмокласниците имат годишно около 1 080 часа допълнителни занимания по езика... Но парите вероятно няма да ни стигнат.”, казва Милена Андонова, директор на ГПАЕ “Г. Милев”. Според нея приблизителните разчети очертават разлика в бюджета на училището спрямо миналата учебна година в размер на около 60 000 лева.

Една от причините е, че паралелките тук са от по 20, а не по 26 деца, съответно и субсидията ще бъде по-малка. По-малобройните класове в Английската, както и в Немската пък се дължат на възможностите на общата им сграда – класните стаи са проектирани за по около 18-20 деца, което е оптималният брой ученици при интензивно чуждоезиково обучение.

“Ние имахме също шест занимални. Започнахме малко по малко да намаляваме броя им, когато преди няколко години стана ясно накъде вървят нещата. В момента сме с четири, но педагогическият съвет реши още от началото на втория срок да остане само една. Тя ще бъде в помощ на т.нар. изоставащи ученици.

Истината е, че тези 20 000 лева, колкото ще ни струва запазването на трите занимални до края на юни, са колкото разходите ни за отопление, плюс ток и вода за една учебна година!”, посочва Уляна Желева, директор на ГЧЕ “Васил Левски”.

Наполовина ще бъдат орязани полуинтернатните групи и във Френската. “ От осем, колкото са в момента, ще трябва да оставим четири – две по френски език и по една за испански и италиански. Не можем да се лишим и от тях, защото това са по четири часа дневно допълнително или 720 часа общо годишно.”, казва Радостина Георгиева, директор на ГРЕ “Г. Ст. Раковски”.

Поне засега единствено директорът на Немската - Генета Илиева е непреклонна. “Абсурдно е да премахваме занималните. Те са традиция на гимназията и без тях, и без тези над 1 000 часа годишно езиковото обучение е загинало!”, категорична е тя. И припомня как години след създаването на учебното заведение неговите възпитаници са живеели в пансион, в който възпитателки са били германки, а немският – единственият официален език за общуване там.

Всъщност пари за занимални няма, защото полуинтернатните групи в гимназиите не съществуват в действащата нормативна база на образованието. Точно така, както и интензивното чуждоезиково образование.

“По-правилно е да говорим за билингвално обучение – при него след девети клас поне четири неезикови дисциплини / например биология, география, физика, химия/ трябва да се изучават на чужд език. В противен случай по какво ще се различават езиковите училища от едно СОУ, в което също се учи засилено чужд език?

Това пък предполага в осми и девети клас един ученик да има поне осем часа седмично по този език, за да натрупа лексикален запас, най-малкото. И именно това налага допълнителна подготовка.”, твърди Радостина Георгиева.

Според нея чужди дипломати са заели активна позиция статутът на билингвалното обучение да бъде официално признат, което от своя страна ще доведе и повишаване на нормативно призната издръжка на един ученик. “Наскоро няколко директори от страната имахме среща с Жан-Мари Верже, образователен аташе от Френското посолство. Той подчерта, че с колегата си от Немското посолство са в постоянна връзка по този въпрос и заедно искат статутът на гимназиите с билингвално обучение да се узакони.”, посочва Георгиева.

Другият вариант да се осигури финансово интензивното езиково обучение е бюджетът да се увеличи чрез завишен прием на ученици.

“От есента ще приемаме не по 20, а по 26 деца в паралелка. Вярно е, че има наредба на здравното министерство за изискванията към материалната база, но тя допуска различно тълкуване - дали да се мери класната стая на площ или на обем. Така че ще намерим вариант.”, посочва Милена Андонова. Нейната и на колежката й Генета Илиева надежда е в по-скорошното построяване на обещаното северно крило на сградата на двете гимназии.

“Проектът е на арх. Герганова и трябва да се осъществи на три етапа. За нас, обаче, най-важен етап е първият – става дума за 18 нови класни стаи. Това ще ни позволи по-голям прием на деца и донякъде да балансираме бюджета.”, уверен е директорът на ГПНЕ “Гьоте”. Сегашната база на двете училища пък просто плаче за цялостен ремонт, когато чрез вътрешна реконструкция биха могли да бъдат разширени по-малките класни стаи.

“Аз също разчитам, че новото общинско ръководство ще продължи започнатото от предишното и проектираното ново крило на гимназията ще бъде построено. На нас то ни трябва много, защото в момента има голям интерес от деца и родители към училището, но просто няма къде да обучаваме.”, не крие и директорът на ГЧЕ Уляна Желева.

Всички те са единодушни, че т.нар. делегиран бюджет към този момент всъщност си е една субсидия. Най-наложителното е подготвяните изменения в поднормативната база, обещани до края на януари, да дадат на директорите възможности да реализират собствени приходи. С тези пари би могло вече реално да се работи за повишаване на качеството на образованието, включително и за подобряване на материалната база. Защото за запазването на високите стандарти в чуждоезиковото обучение в Бургас само педагогическа вещина, традиции и ентусиазъм просто не са достатъчни.


В община Бургас има общо почти 150 полуинтернатни групи в основните и средните училища. Специалисти предричат, че огромната част от тях ще бъдат ликвидирани до година-две заради недостатъчното финансиране чрез делегираните бюджети. Премахването на занималните, особено в началния курс, ще постави родителите на малчуганите в трудна ситуация. Голяма част от децата в момента подготвят уроците и домашните си работи именно в тях. Немаловажен е и фактът, че са под учителски надзор, вместо сами вкъщи.

Източник:


Freitag, Oktober 24, 2008

До Чикаго и назад в нова версия



Рубрика Емигрант

В-к "Капитал", 10.10.2008

Кризата в САЩ принуди много емигранти да направят обратен завой към родината

Градът е Чикаго, мястото - кафе в "Шилър парк". Това едно от няколкото предградия, в които живее българската диаспора, известни на шега и като Малката България. В "Шилър парк" всичко е досущ като на главната в Пазарджик или Дупница. Oт надписите Astika по чадърите, през паркинга препълнен с лъснати, макар и по-старички модели BMW-та, до хората насядали по масите и обслужването на сервитьорките ("К'во шъ искъти"). Само разговорите са по-различни, някак по-тихи и унили. "Ами и аз се изнасям, какво да правя тук, никакви пари няма вече, само бачкане." Това е признанието на Спас, един от четиримата българи, седнали на по чаша бира и препълнен с фасове пепелник.
....
"На мен ли ми разправяш, един приятел в Англия, и той като мен в строителството, на ден прави 200 евро, за какво си говорим, а събота и неделя ходи до морето в България", включва се в разговора друг от мъжете, който пуши нервно и гледа в чашата с недопита Astika. Всъщност групата приятели се е събрала, за да измисли спасителен план за Спас. В джоба му е сгънато писмо от банката, уведомяващо го за просрочени вноски по ипотеката му. Следващото, което го очаква е посещение от съдия-изпълнител.Иначе къщата на Спас е хубава, в скъп квартал на Чикаго. Той и жена му идват в САЩ на бригада преди шест години и остават. Преди две години се нанасят в големия си нов дом. Друг българин - Жорето, е брокерът, който прави ипотеката му (и не само неговата, а на доста хора от диаспората). Успокоил го, че не били важни доходите, а как ще "представиш" документите на банката, и понеже той бил добър, "работата щяла да стане". И станала. А Спас и жена му се захванали с подреждането - нови мебели, нова ограда за двора, подновили градината, тревата, купили си (както подхожда на уважаващи себе си гастарбайтери от България) и нови BMW-та. Всичко си вървяло, както подобава за "проспериращ бизнесмен".Всъщност, Спас е шофьор на камион, а жена му чисти къщи. В Чикаго различните емигрантски общности са си разпределили пазара на неквалифициран труд. Сърбите и босненците, като по-утвърдени имигранти, са предимно управители на сгради с апартаменти под наем или самите те менажират собствени сгради. Българките и полякините обикновено са чистачки, детегледачки или се грижат за възрастни хора. Поляците са предимно зидари, а българите са или шофьори на камиони, или правят вътрешни ремонти по домовете. Това са професии, за които никой не изисква специално разрешително. Затова и само с някои леки затруднения Спас бързо взима книжка за търговски превози, а друг българин го наема във фирмата си. За няколко години бизнесът им е успешен. После идва финансовата криза. Вноските по ипотеката рязко се вдигнат, а транспортният бранш става жертва на високите цени на бензина.Първите сектори, които понасят ударите от влошената икономическа ситуация, са строителството и транспортът. Особено онези фирми, които не се отличават с особена надеждност, какъвто е случаят на Спас и съдружника му. Покачващите се цени на горивата и старите камиони, които редовно се чупят, изяждат и малкото печалба, която компанията им може да изкара. Тъй като Спас гледа да не плаща много "излишни неща от рода на застраховки", фирмата му има много нисък рейтинг за сигурност и дилърите избягват да го наемат, особено в момент, когато предлагането на пазара многократно надвишава търсенето.В същото време много компании съкращават персонал, а домакинствата стягат бюджетите и се отказват от почистването по домовете или предлагат по-ниско заплащане за услугата. Съответно приходите в едно емигрантско семейство рязко спадат и ако допреди това мъжът като шофьор или строител е донасял по 4-5 хиляди на месец вкъщи и жената като чистачка още 2 хиляди, то от началото на годината доходите им се стопяват наполовина. Така историята на Спас и жена му става история на още много семейства. Преди две седмици дилърът на колите дошъл да вземе BMW-тата - не били платени. Спас пуши последната цигара от кутията и става да си ходи. Уговорката е направена - утре ще пълнят контейнера с мебели за България. "Всичко пращам и ей така ставам и си тръгвам, егати държавата."
....

Да се върнеш

Мнозина вече са си купили билет за вкъщи. Единственото, което им остава, преди да опаковат багажа, е да измислят правдоподобна история за завръщането си. Сашо е точно такъв случай. За разлика от приятелите си - шофьори на камиони, които вече са отпътували за Лондон, той е решил да избере България. Преди това обаче иска да изкара малко пари за последно, за да не го смятат за загубеняк. Идеята му е да купува стоки с кредитни карти и да ги изпраща в България, за да ги продава. Чел бил и в различни български форуми, че много се търсели хора в Америка да правят поръчки на стоки от amazon.com и смята да пробва и това. За последно. "Поне да не съм като loser."


Източник:


Donnerstag, Oktober 16, 2008

Поздрав към учителите



Получено по е-пощата:

Уважаеми учители,

Честит професионален празник!

Прекрасно е, че има „Ден на учителя” – знак към хилядите, посветили себе си на другите, на съзиданието в човешките души.

Никой не може да си представи живота без учителите. Тази неотменност понякога прави труда им толкова тривиален , че го забравяме или го приемаме единствено като неразделна част от ежедневието. Но ако се замислим, разбираме необикновеното у него, това, което го отличава от всички останали. Тогава можем да го определим като творец, съзидател, будител, идеолог на духа. И да го поздравим. Всъщност , това, което най-рядко правим – да забележим значимостта на някого в неговия ежедневен ритъм. Защото учителят носи своята мисия в себе си всяка секунда и в това си състояние е най-необикновеният човек, когото срещаме – в училището , в детската градина, на улицата, на спортната или детска площадка, в парка, в магазина и къде ли още не.

Той, УЧИТЕЛЯТ, най - обикновеният необикновен човек !

С поздрав,
Маруся Любчева
Член на Европейския Парламент
5.октомври.2008 г.


Seminar DaF - 23.10.2008

Получено по е-пощата:

EINLADUNG

Liebe Kolleginnen, liebe Kollegen,
hiermit möchten wir Sie zu unserem Seminar am 23.10.2008 / Donnerstag/ herzlichst einladen. Das Seminar findet im Saal der Regionalen Bibliothek “P.K.Javorov“von 9.30 bis 13.00 Uhr statt.

Thema:

DaF in der Mittelstufe:

1. Ziel B2 – ein neues, mehrbändiges Lehrwerk, das in einem faszinierenden Themenmix handlungsorientierte den Zielen des Gemeinsamen Europäischen Rahmens entsprechende Aufgaben anbietet, für alle, die das B2- oder C1-Niveau anstreben.
2. AusBlick – das neue Mittelstufen-Lehrwerk speziell für Jugendliche und junge Erwachsene, das zum DSD führt.

Seminarleitung: Anne Robert, DaF-Referentin am Goethe-Institut – Hamburg und Fortbildnerin für den Hueber Verlag.


Прожекция на филма „Карго – Изгубена невинност” - 17 окт.



Получено по е-пощата


ОБЩИНА БУРГАС

До Директорите на
Всички училища в
Община Бургас

Уважаема г-жо , г-н Директор,

Във връзка с Международният ден за борба с трафика на хора , община Бургас е предприела инициатива по прожекция на филма „Карго – Изгубена невинност”, който ще се излъчи на 17.10.2008 г. – петък в залата на „Лукойл – Нефтохим”, от 16.30 часа.
...
Основният акцент на кампанията е превенция на трафика на хора, повишаване на осведомеността сред младите хора за начините на въвличане в трафик и не на последно място върху стимулиране на отговорно отношение на проблема и осъзнаване на риска от страна на цялото ни общество.
...

С уважение:
Заместник – кмет
Д-р Лорис Мануелян
Председател на “Местната комисия за борба с трафика на хора”


Mittwoch, September 17, 2008

Ученици от НЕГ издават българо-немски вестник



Двадесет ученици от немската езикова гимназия в Бургас и техни връстници от Германия ще подготвят вестник, като част от проект за млади журналисти, предаде Бургасинфо.
Изданието е в рамките на програма за развитие на младите таланти от града, решили да разширят знанията си по немски език.

Вестникът ще носи името “Пътуващи журналисти” по едноименната програма, по която сдружение “ФАР” работи от 15 години.
“Включват се и децата, които имат добра езикова подготовка, защото списваме вестника и на немски език”, уточни ръководителят Виолета Кръстева.
Това стана на среща с бургаския евродепутат Румяна Желева, която даде първото си интервю за новото издание.
Водеща тема на броя ще бъде Европа и нейните измерения сред подрастващите. Желева обясни какво всъщност трябва да означава за младите Обединена Европа, както и възможностите, които ЕС предлага.
“Във ваше лице виждам изключително амбицирани млади хора, знаещи своята цел и начина, по който да я постигнат. С немски език шансът ви за по-добра реализация е още по-голям и съм сигурна, че няма да го изпуснете”, каза Желева в обръщението си към учениците.
“Често институциите на ЕС вълнуват само политиците. Задачата пред младите в този вестник е да принесат идеята за Европа по-близо до себе си и да я преведат на собствен език”, уточни ръководителят Виолета Кьосева.
“Интересно е да видим всичко това през погледа на младежите и техните материали. Целта ни е да изградим добра журналистика за съвременно демократично общество”, допълни още тя.



Източник:
В Бургас.com


Montag, Juli 28, 2008

"Бай Ганьо" - Българското студентско сдружение в Манхайм



Уважаеми създатели на сайта на Немската Езикова Гимназия гр. Бургас,

пише Ви Светлана Парушева, завършила немската гимназия випуск 2007 година, А клас. В момента сум студентка в Германия, в град Манхайм. Не знам дали сте го чували и не бих се учудила, ако не сте. В България този град почти не е известен, а всъщност тук се намира наи-добрият икономически университет в Германия и на едно от челните места в Европа, та дори и в топ класациите на света. Знам, че в момента доста от дванадесетокласниците правят своq избор къде точно дакандидастват и предполагам, че има и такива, които ще желаят да продължат своето обучение в Германиq. Затова българското дружество тук - Бай Ганьо (http://baiganyo.uni-mannheim.de/) е поело инициативата да помогне на всички българи, насочили се кум Манхайм. Така беше помогнато на много хора миналата година - със записване, ходене по учреждения, та дори и подслон за около седмица докато получат стаята си в общежитие. Организираме посрещане за "зайците", както и всичко необходимо да се чустват добре в пурвите дни в Манхайм и Германия. За тази година сме предвидили и нещо като менторска програма с цел, да се помогне и да се насочат към по-важните неща. Винаги е хубаво, когато нqкои по-голям ти каже кое е важно да се свърши в един такъв момент, малко или много стресиращ. Идеята ни е да направим дружеството и университета по-популярни в българските езикови гимназии с единствената цел, ако има някой, насочил се към Манхайм, наистина да помогнем!




Светлана Парушева
http://baiganyo.uni-mannheim.de/



Freitag, Juli 11, 2008

Ferienjob in Deutschland


Süßkirschenernte in der Obstland Dürrweitzschen AG läuft, aber bis zu 40 Tonnen Erdbeeren bleiben auf den Feldern




Von Heinz Großnick
Dürrweitzschen/Ablaß. Saftige Süßkirschen reifen in den Plantagen der Obstland AG Dürrweitzschen. Die Erdbeerernte geht unterdessen dem Ende entgegen. Doch auch in diesem Jahr können nicht alle Früchte vom Feld geholt werden, weil es an Erntehelfern mangelt. Ein Problem, dass in Zukunft durch den Einsatz bulgarischer Arbeitskräfte gelöst werden soll.
Weiteres Problem: Bei den Sauerkirschen sind im Frühjahr viele Blüten erfroren. Gerd Kalbitz, Vorstandsvorsitzender der Obstland Dürrweitzschen AG, rechnet in diesem Jahr mit einem Ertrag von 800 bis 1000 Tonnen. Das sind knapp halb so viel wie in normalen Jahren. Insgesamt rechnet er aber mit einer durchschnittlichen Ernte.
„Wie im vergangenen Jahr fehlen uns deutsche Erntehelfer. Auf Grund der Eckpunkteregelung mangelt es auch an ausländischen Kräften“, schätzt Kalbitz die Situation ein. Das habe zur Folge, dass im Leisniger Raum 20 bis 40 Tonnen Erdbeeren nicht geerntet werden konnten. Der Anbau der Früchte soll deshalb weiter zurückgedreht werden.
Waren es Ende der 90er Jahre noch 1000 Tonnen und in diesem Jahr 680 Tonnen, plant das Unternehmen im nächsten Jahr lediglich noch 600 Tonnen. „Die Politik gibt die Rahmenbedingungen vor und wenn die nicht stimmen, muss man sich weiter einschränken“, zieht Kalbitz die Konsequenz. Er hofft außerdem im nächsten Jahr auf bulgarische Arbeitskräfte. Die Bundesregierung habe mit Bulgarien ein entsprechendes Abkommen geschlossen.
Das Problem Erntehelfermangel betrachtet Kalbitz nicht nur aus Sicht der Obstland AG, denn als Vorsitzender des Landesverbandes Sächsisches Obst vertritt er die Interessen aller sächsischen Obstbauern. „Wir fordern von der Arbeitsagentur absolute Freiheit von ausländischen Beschäftigten. Im Gegenzug sichern wir zu, alle deutschen Helfer einzusetzen, die willens und in der Lage sind, diese körperlich schwere Arbeit zu verrichten.“ Es müsse vor allem in Betracht gezogen werden, das alle Hartz IV-Empfänger nicht automatisch mit der Anzahl der Erntehelfer gleichzusetzen seien. Die bisherige Verfahrensweise ärgert den Vorstandsvorsitzenden: „In keinem anderen Wirtschaftsbereich wird von der Politik so hineinreglementiert wie in der Landwirtschaft.“ Stünden woanders keine Arbeitskräfte zur Verfügung, würden die Unternehmen ins Ausland verlagert. „Unsere Bäume stehen hier fest verwurzelt im Boden. Wir können nicht weg“, macht Kalbitz deutlich.
Derzeit ist die Obstland AG dabei, die etwa 50 bis 60 Tonnen Süßkirschen und fünf Tonnen Himbeeren zu ernten. Bei roten Johannisbeeren rechnet Kalbitz mit 120 Tonnen und bei schwarzen Johannisbeeren mit 25 Tonnen. Ende des Monats geht es dann in die Sauerkirschen. Schwerpunkt seien im Unternehmen Äpfel und Birnen. Hier erwartet der Vorstands-Chef 33 000 (Äpfel) sowie 2000 Tonnen (Birnen). Anfang bis Mitte August soll die Sorte Piros geerntet werden.
Schüler die noch einen Ferienjob suchen, können sich übrigens in den Tochterunternehmen in Ablaß und Sornzig melden, wenn sie mindestens 15 Jahre alt sind.


Sonntag, Mai 25, 2008

Сайт за завръщащи се в България студенти












Стартира сайтът "back2bg.com", който помага на българските студенти зад градница да намерят престижни позиции в България, за да се завърнат и работят в страната.

Дискутирани са и възможности за финансиране по международни програми на самостоятелни бизнес проекти.


Пожелаваме успех на начинанието!




Samstag, Mai 17, 2008

Снимки от посещението в Румъния, aприл 2008 г.



Снимките от последното посещение на ученици от НЕГ "Гьоте" в Сибиу (Херманщадт) - Румъния през април 2008 г. вече са онлайн. Благодарение на Златето






Freitag, April 25, 2008

"България в моите мечти" - конкурс за есе



"България в моите мечти" - конкурс за есе,
посветен на 130-та годишнина от Освобождението на България от османско робство и организиран от Асоциация за изследване и развитие на гражданското общество, съвместно с Фондация “Българска памет”.

Конкурсът е насочен към българските ученици от 6-ти до 12-ти клас.

Изисквания - есетата да бъдат до 4 стандартни страници на български език – формат doc или rtf., шрифт Times New Roman 12.

На отделен файл, който да се изпрати заедно с есето, да бъдат изписани трите имена на участника, дата и година на раждане, клас, учебно заведение, адрес и телефон за връзка.

Краен срок - 15 май 2008 г.

Есетата да се изпратят в електронен вариант на един от посочените мейли:
yoveva_sn@abv.bg
fbp@comac-medical.com
argobg@yahoo.com
или на адрес: 1619 София, общ. Витоша, бул. Ген. Кутузов 23А, ет.1

Жури: Почетен председател на журито - проф. Божидар Димитров – Директор на НИМ,
председател - Снежана Йовева-Димитрова, заместник-председател на АРГО ,
комисия - д-р Милен Врабевски и Даниел Панчев

Награди:
1-ва награда - екскурзия (двудневна) до знаков исторически град или обект в България.
2-ра награда – еднодневна екскурзия в България.
Поощрителни награди – книги, енциклопедии, атласи.
Специална награда за оригинален сюжет.
Специална награда за преподавател, от чийто клас има най-много и качествени участия в конкурса.

Всеки участник в конкурса ще получи почетна грамота за участие

Наградите ще бъдат тържествено връчени от почетния председател на Фондация “Българска памет” проф. Божидар Димитров на 24 май – на светлия ден на Славянската писменост и просвета.

Мястото ще бъде уточнено допълнително.



Montag, April 21, 2008

Schüler der Klasse 11 spielen Nathan der Weise



Nathan der Weise

Schüler der Klasse 11 spielen Nathan der Weise im Deutschunterricht am Goethe-Gymnasium Burgas.

Projekt zur DSD-Prüfung

Das Projekt Szenisches Spielen "Nathan der Weise" wurde mit zwei Klassen 11 im Januar 2007 durchgeführt.Im bulgarischen Lehrplan und auch im DSD-Lehrplan wird die Behandlung vorgeschrieben.Einige Stunden der Vorbereitung folgten zwei Stunden Durchführung.Das Ergebnis waren einige szenische Spiele , eine Power Point Präsentation , ein Hörspiel und ein Film.Leider war ein Ergebnis auch der Vorwurf der bulgarischer Schulleitung und zweier Schüler ,das sei schlechter und nicht traditioneller Unterricht .

Aufgabenstellung
GA (max. 5 SchülerInnen)
Zeit: 120 Minuten (evt. auch noch zu Hause)
20 Minuten Präsentation

Wählt euch eine Figur aus Lessings Werk „Nathan der Weise“ aus.

1. Charakterisiert diese ausführlich. Belegt eure Aussagen mithilfe des Textes.Gestaltet anschließend ein Mindmap.

2. Wählt nun eine Szene des Werkes aus, die die Eigenschaften „eure“ Figur am deutlichsten widerspiegeln. Schreibt eine Inhaltsangabe zu dieser Szene.

3. Präsentiert die ausgewählte Szene:
• als szenisches Spiel
• als Fotostory
• als Hörspiel.
Literaturtipp


Ergebnisse

Präsentation 1. Teil
Präsentation 2. Teil
Präsentation 3. Teil

Quelle:
http://www.bulgarien-erleben.de/bulgarien,nathan-der-weise,164_172.html


Ученически конкурси на Читалище „Любен Каравелов”



Читалище „Любен Каравелов”- Бургас
със съдействието на
РБ „П. К.Яворов” и СОУ „Яворов”


обявява

ученически конкурс
за написване на есе на тема:

„Докосване – любовната поезия
на Яворов и Фотев”,
във връзка със 130 години от рождението на Яворов.

Авторите на най-добрите есета ще бъдат отличени с диплом.
Ще бъдат връчени следните награди:
І награда – 80 лв.
ІІ награда – 70 лв.
ІІІ награда – 60 лв.

Награждаването ще се състои на 11 юни 2008 г. от 18, 00 часа
в библиотеката на ул. Булаир 10 в Бургас.

Есетата, набрани на компютър в обем до 3 страници,
изпращайте на e-mail: chitalishte_lk@abv.bg
или по пощата на адрес:
читалище “Л. Каравелов” (за конкурса)
ул. Калоян 24, 8000 Бургас.

Краен срок: 1 юни 2008

Тел. за справки: 056/ 84 44 69
Лица за контакти: Дора Стойкова, Роза Боя



Читалище „Любен Каравелов”,
със съдействието на РБ „П. К. Яворов” - Бургас

обявява

Рецитаторски конкурс

„Вечната и святата”
по стихове на Елисавета Багряна
по случай 115 години от рождението й.

І етап на конкурса – 13 май 2008 г., 12, 00 часа
в Актовата зала на ОУ „Св. Княз Борис І”

ІІ етап (заключителен) – 19 май 2008 г., 18, 00 часа
в Библиотеката на ул. Булаир 10

Компетентно жури ще връчи диплом за участие на всички, допуснати по ІІ етап
и награди в две възрастови групи:
от 7 до 12 години - І награда – 60 лв.
ІІ награда – 50 лв.
ІІІ награда – 40 лв.
от 13 до 18 години - І награда – 70 лв.
ІІ награда – 60 лв.
ІІІ награда – 50 лв.

Заявки за участие и записване до 10 май
на тел. 056/ 84 44 69,
лично – в читалище „Л. Каравелов” на ул. Калоян 24
или на e-mail: chitalishte_lk@abv.bg

Лица за контакти: Роза Боянова, Катя Трифонова


Sonntag, April 20, 2008

Новият брой на "Yo-Yo"



Този път официално:

Yo-Yo, училищният вестник на Немската гимназия - Бургас, излезе от печат.

Макар и с известно закъснение, броят е тук, по-шарен и по-дебел от всякога.

Публикувани са новини за най-важните събития, случили се в ГПНЕ и Бургас през последната година - като се започне от миналия фашинг, през срещите с румънци, театралната постановка, събитията от началото на учебната година и се стигне до благотворителния концерт, Коледния бал и "Мис и Мистър Подготве 2008".

Множество интервюта с интересни учители и ученици и статии за акуални филми, книги, музика, фестивали запълват 40те страници. Рубриката за ученическо творчество "ОтверТка" също е отново на линия. Цената от "лев и педесе" не е проблем за учениците на елитната гимназия.



Freitag, April 18, 2008

Училищният вестник излезе... и тази година



Статия за новия брой на училищния вестник със старото име Yo-Yo (?!).

От блога на една от редакторките.

Въпреки впечатлението за лична нескромност, което текстът оставя, си позволяваме да поставим линк към него тук. Вестникът действително изглежда много по-професионално от предишни свои версии. Надяваме се скоро да е достъпен онлайн, където всъщност е мястото на един училишен вестник през 2008 г.

Редакция Nemskata.Org
. . .


Lotlorien: "Вьесник зъ леф и пийсье"


Източник:
lotlorien.wordpress.com


Montag, April 14, 2008

Beispiel Goethe Gymnasium Burgas



Schule in Bulgarien

Schule in Bulgarien wird von Anne Schmidt beschrieben.
Beispiel Goethe Gymnasium Burgas
Bearbeitet von Anne Schmidt im Frühjahr 2008


Ich habe mein Praktikum im Rahmen des Seminars
Schulparktische Studien am Goethe-Gymnasium Burgas in Bulgarien absolviert.

Durch die Tätigkeit meiner Eltern (sie unterrichteten im Schuljahr
2006/2007 Deutsch am Goethe-Gymnasium) bin ich auf diese
Schule aufmerksam geworden und durch einen Schulbesuch im
September 2006 wurde ich motiviert, das Schulpraktikum an
dieser Schule durchzuführen. Außerdem ist das Gymnasium durch
ein positives Lernklima und motivierte Schüler bekannt. Das hohe
Sprachniveau der Schüler war ein großer Vorteil für mein
Praktikum im Ausland.

Am Goethe-Gymnasium konnte ich Erfahrungen sammeln, die für
meine berufliche Zukunft von Vorteil sein werden.
Das Schulpraktikum habe ich in dem Zeitraum vom 05. März 2007
bis zum 23. März 2007 verwirklicht.

In diesem Zeitraum konnte ich in verschiedenen Klassen (Klassen
acht bis elf) und in den Fächern Deutsch, Geschichte, Chemie
sowie Biologie das Unterrichtsgeschehen verfolgen. Mir wurde
auch gestattet, selbst zu unterrichten. Ich habe insgesamt
sechzehn Stunden in dem Fach Deutsch unterrichtet. Die Stunden
habe ich selbstständig vorbereitet, durchgeführt und mit den
Schülern nachbereitet und ausgewertet. Auch habe ich versucht,
verschiedene Methoden anzuwenden, zum Beispiel Gruppenarbeit,
Stationslernen und die Arbeit mit dem Internet. Mein Unterricht
wurde von den Schülern positiv bewertet.

Das Goethe Gymnasium Burgas

Die Sprache Deutsch hat in Bulgarien Tradition, besonders in der
Hafen- und Industriestadt Burgas. Burgas hat 299 250 Einwohner
(Stand 2007 -> Quelle: http://de.wikipedia.org/wiki/Burgas, 23.02.2008, 14:57 Uhr.) und ist somit die viertgrößte Stadt Bulgariens.


Das Goethe-Gymnasium Burgas nahm erstmals am 15.09.1960
unter Leitung des ersten Direktors Boris Baev den Schulbetrieb
auf. Damals hieß die Schule noch Deutschschule. Seit 1991 heißt
die Schule offiziell Goethe-Gymnasium Burgas.
Das Gymnasium garantiert seit sechs Jahrzehnten mit dem
intensivem Deutschunterricht die Vermittlung beziehungsweise
den Erhalt der deutschen Sprache und Kultur in Bulgarien.
Zurzeit lernen etwa 620 Schülerinnen und Schüler in fünf
Jahrgangsstufen zu je sechs Klassen (Klassen acht bis zwölf) an
der Schule.

Die Zugangsvoraussetzung für die Aufnahme an der
Bildungseinrichtung sind bestandene Aufnahmeprüfungen in den
Fächern Bulgarisch und Mathematik. Die Aufnahme erfolgt nach
der siebten Klasse.


Insgesamt werden die Schüler nach derzeitigen Stand von 57
Lehrerinnen und Lehrern auf das bulgarische Abitur vorbereitet,
21 Lehrer von ihnen unterrichten das Leistungsfach Deutsch, drei
Lehrer geben bilingualen Fachunterricht, dass heißt Geschichte,
Biologie und Chemie in deutscher Sprache. In Klasse acht haben
die Schüler das Fach Deutsch 50 Stunden wöchentlich, davon
täglich fünf Stunden in der regulären Unterrichtszeit, fünf Stunden
täglich außerunterrichtlich in dem so genannten C- Unterricht.

Seit 1994 ist das Goethe-Gymnasium Prüfungszentrum für das
Deutsche Sprachdiplom der Stufe II der
Kultusministeriumskonferenz der Bundesrepublik Deutschland.
Dieses Diplom ermöglicht den Schülern ein Studium in
Deutschland, ohne das sie ein Sprachtest absolvieren zu müssen,
um an einer deutschen Hochschule aufgenommen werden (das
bulgarische Abitur wird an deutschen Universitäten anerkannt).
Im Schuljahr 2007/2008 unterrichten zwei aus Deutschland
entsandte Lehrer Deutsch in den Leistungsklassen zehn und elf.
Die Direktorin des Goethe-Gymnasiums ist Frau Geneta Ilivea,
ihre Stellvertreterin ist Frau Sofka Bubalova.


Die Rolle des bulgarischen Lehrers
Die bulgarischen Lehrer sind die schlecht bezahltesten Lehrkräfte
in der Europäischen Union. Sie verdienen etwa 220 Lewa, dass
sind umgerechnet 110 Euro. Aus diesem Grund haben die
bulgarischen Lehrer Anfang September 2007 mit einem
landesweiten Streik begonnen. Sie demonstrierten für mehr
Gehalt und würdevollere Arbeit. Der Streik dauerte drei Monate
und in dieser Zeit fand der Unterricht nur zum Teil statt (ein
Drittel der Lehrer in Bulgarien streikte nicht mit, unter anderem
die Schulleiter und deren Stellvertreter). Die meisten Lehrer
haben einen zweiten Job, wenn sie Glück haben, dann werden sie
als Privatlehrer engagiert, wenn sie Pech haben, müssen sie Taxi
fahren, um ihren Lebensunterhalt zu finanzieren.

Das bulgarische Schulsystem ist geprägt von Angst und Korruption. Lehrer werden für gute Noten und gute Abschlüsse gekauft. Unter den Kollegen gibt es viel Angst und Konkurrenzdruck. Die Schule stellt viele Lehrer nur für ein Jahr ein, dadurch entsteht ein
Abhängigkeitsverhältnis zur Schulleitung.

Auch in der Gesellschaft sind die Lehrer nicht anerkannt. Die
Studenten der Erziehungswissenschaft sind seit Jahren rückläufig.
Auch als Minderheit hat man in Bulgarien Probleme. Sinti und
Roma Kinder werden unterdrückt und diskriminiert, ihnen wird die Aufnahme auf Eliteschulen (das Goethe-Gymnasium Burgas ist eine Eliteschule) verwehrt.


Die Rahmenbedingungen für den Unterricht sind schlecht. Hier
kann ich nur von dem Goethe-Gymnasium in Burgas sprechen. Zu
viele Klassen, zu viele Schüler, für Projekte bleib keine Zeit. Der
Kontakt mit Schülern oder auch Lehrern ist völlig unmöglich.
Wann? In den fünf Minutenpausen gänzlich unmöglich und in den
zwei mal fünfzehn Minutenpausen ist auch ein höchstens nur ein
kurzes Gespräch möglich. Die Ausstattung besteht aus alten
Stühlen und Tischen, die zum Teil kaputt sind und einer
angenutzten Tafel. Im Frühling ist ein Unterrichten in den engen
Zimmern eine Qual, da keine Vorhänge vorhanden sind, die die
Sonnenstrahlen abhalten.

Auch neue Methoden stoßen auf Ablehnung, man setzt auf
traditionellen Unterricht. Die bulgarischen Lehrer sind das letzte Hindernis vor dem totalen
moralischen Verfall. In einem Land, wo die Preise schon fast so hoch sind, wie im „alten“ Europa, und die monatlichen Gehälter etwa zwanzig mal niedriger sind als in Deutschland, einem Land, wo die Krankenversicherung eine Zahnfüllung im Jahr deckt, müssen die Eltern zwölf oder mehr Stunden arbeiten, damit sie ihre Familien ernähren können. Zeit für die Kinder bleibt nie und die Letzteren wachsen ohne jegliche Kontrolle auf.

Es ist eine Aufgabe der Lehrer, ihren Schülern alle Werte zu vermitteln versuchen und sie zu überzeugen, dass Ausbildung wichtig ist, damit man dem
späteren Wettbewerb in einem globalen Europa widerstehen kann.
Es ist eine Aufgabe der Lehrer, die Schüler in einer schwierigen
Situation zu beraten und zu trösten, da sie zu Hause oft kein
Verständnis bekommen oder gar vernachlässigt werden. Eine
Aufgabe der Lehrer ist auch, das Vermitteln von Kenntnissen
interessant darzustellen, die Schüler ständig zu motivieren, weil
sie sonst total passiv im Unterricht sind. Eine weitere Aufgabe der
Lehrer ist den Schülern das Denken beizubringen.

In einer postsozialistischen Gesellschaft fällt dies besonders schwer, weil
man oft auf das Unverständnis der Eltern stößt, die früher jede
Lektion im Lehrbuch auswendig lernen mussten, ohne den Inhalt
selber analysieren zu müssen beziehungsweise zu dürfen. Eine der
wichtigsten Aufgaben der Lehrer besteht darin, Übungen und
Arbeitsblätter zu entwickeln, sowie Hausaufgaben und
Kontrollarbeiten zu korrigieren.

Das erledigt man normalerweise nach der Arbeit, zu Hause. Dafür gibt es natürlich kein Entgelt.
Aber die wichtigste und bedeutendste Aufgabe der Lehrer ist, im
neuen marktwirtschaftlichen System, in dem der staatliche
Haushaltsanteil für die Ausbildung bei vier Prozent jährlich liegt,
einfach zu Überleben.
Leider ist diese Aufgabe eine Art „Mission Impossible“.











Quelle:
http://www.bulgarien-erleben.de/bulgarien,schule-in-bulgarien,164_169.html


Samstag, März 22, 2008

Фашингът идва!

Фашинг 2008 ще се проведе на 28 март след часовете (18:30) във физкултурния салон!

Темата: "Светът на приказките"



Информация: Златето




Dienstag, März 11, 2008

Българин с албум на немски



Даниел Стоянов се различава от представите за един 21 годишен младеж. Дали заради честните му очи и дълбокият му поглед или заради спокойствието,което струи от него…човек трудно може да прецени.

Нищо в албумът му не е обикновено..нито текста,нито музиката..нито дори гласът му,който е тих,но прониква във вас и остава дълбоки следи. “Вън пред вратата” ( “Draußen vor der Tür” ) е заглавието на албума, което е и мотото на Даниел. Вън, пред вратата е мястото, където Даниел се чувства у дома. Тук чувствата са истински, страхът е основателен, смелостта - непоколебима, болката - непоносима.

Даниел е роден в София, България. През 1990 година заминава със семейството си в Германия. Както той разказва : “Огромните супермаркети, горещото лято (бел. че то в Германия по-горещо ли е от България?) и световноизвестните футболни майстори” му помагат да забрави тежките времена в България. Но всичко си има своята цена. Родителите му не можели да упражняват професията си като актьори в Германия, затова са били принудени да работят друго нещо, за да изхранват малкото си семейство. Даниел рано открива влечението си към музиката. Той забелязал,че докато пее родителите му забравяли за грижите си…и така той пеел.

Още на 11 той застава пред микрофона в студиото. Когато е на 13 записва кратки клипчета, които биват излъчвани в предаване по Мтв. Докато връстниците му експериментирали как най-добре можеш да се напиеш, той експерминетирал с текстове и мелодии. Така изписва безброй много тетрадки и тефтери...

На 18 Даниел взима съдбата си в свои ръце и изпраща видеозапис на звукозаписната компания на Xavier Naidoo (вокалист в групата Söhne Mannheims както и самостоятелен изпълнител). Не след дълго Даниел държи в ръцете си билет до Манхайм, където успешно се представя пред продуцентите и подписва договор с тях.

От тогава започва работа по самостоятелният си албум, който вече е на пазара. “Не беше лесно, но пък много полезно и забавно. Доста време беше нужно докато бъда доволен от работата си” - споделя той.

Вън пред вратата. Добре Дошли !

Даниел има и официален сайт и форум. Можете да ги откриете ТУК

Според нас доста добре се справя.. Има много приятен глас и свжи песнички. Затова Успех Даниеле ! И дано да те видим и на българска сцена.

Текст и снимка: freshncool.org
Оригинална публикация: http://freshncool.org/?p=389


Екзистенц



За тези които не знаят ще започна с малко предистория. Аз съм Студентка в Германия за първа година в град, който не ви препоръчвам до посещавате.. просто няма какво да се види..а именно Дуисбург. Единствената забележителност тук е едно шарено пиле в центъра, което трудно бих определила като такова (или просто не разбирам от изкуство.. Може да видите ТУК още подобни скулптури) ааа да бе как щях да забравя и прекрасните комини, които бълват цветни кълба дим. Абе прекрасен град с две думи !


Таа днес ден, на вид съвсем обикновен. Събуждам се рано сутринта с намерението да отида на изпит. Отивам на трамвайната спирка и си чакам най-спокойно. По високоговорителя казват нещо, но както винаги пропускам Помислих,че поредното закъснение. Чакам 10 минути. И един така мил човечец, минаващ с колелото си оттам ми каза,че днес няма трамваи. Какво ?! Как така няма трамвай ?! Университетът ми се намира на 40 минути пеша от вкъщи,а закъснявам за изпита си ! Какво да направя? Тръгвам..

По пътя съвсем случайно минава покрай мен автобус, който пътува до гарата. Решавам да спестя малко ходене. Но този автобус мина точно по улицата, на която стачкуваха. Е как бе такъв късмет ! Едно момиче почна да крещи,че има изпит и закъснява…защо ли ми беше познато? С доста обикаляне стигнахме гарата. Там реших да хвана такси, които в Германия не са особено евтини..но нямах друг избор…Трябваше да претичам през цялата гара. И за скромната сума от 5 евро (чак и аз се учудих) стигнах благополучно в Унито с 15 мин. закъснение. Там си обърках стаята..хайде тичам пак докато я намеря.. имах късмет,че ме допуснаха до изпита. Ако го мина ще е цяло чудо. Най-прекрасното беше, че на връщане трябваше да извървя целият този път до вкъщи пеша.. Не е ли чудесно !?Прибирайки се видях една заблудена душа като мен да чака на спирката. Бях така добра да му кажа да не си губи времето и да не се надява!

И в крайна сметка дали си заслужаваше всичко това.. не знам, но пък е хубаво човек да не се отказва и да вярва в себе си.

С този текст ни обогати Нели чрез freshncool.org


Mittwoch, Februar 13, 2008

Конкурс за заглавка



Екипът на Nemskata.Org обявява конкурс за заглавка на новия си проект music.nemskata.org.

Заглавката е най-горната част на блога, където на син фон е изписано music.nemskata.org. Приемаме предложенията ви на адрес music@nemskata.org.


Freitag, Februar 08, 2008

Гери Велинова

Последно за Гери
(затрупаното преди месец момиче под сриналата се козирка на ПИБанк във Варна, възпитаничка на нашата гимназия)






В-к "Черноморски Фар"
Булпрес.Нет
бТВ
Капитал. Блог


Снимката изпрати Надежда Станева


Donnerstag, Februar 07, 2008

Ученически конкурс на Хеликон

К Н И Ж А Р Н И Ц И “Х Е Л И К О Н”
и
С П И С А Н И Е “Р О Д Н А Р Е Ч”

обявяват

Национален ученически конкурс за есе

по книгите, отличени с наградата за нова българска художествена проза “Хеликон” 2006 г. и 2007 г. –
“Проклятието на жабата” от Емил Андреев и “Читателска група 31” от Елена Алексиева, както и по отличената с наградата “Хеликон” за документалистика за 2007 г. книга – “Следеният човек” от Веселин Бранев

Ако искаш за малко да се разсееш от дългите теми по литература... Ако се интересуваш от днешната българска литература и имаш желание да споделиш твоята гледна точка... Ако ти е писнало все да чуваш наоколо, че “тийнейджърите не четат” и ти се иска да докажеш тъкмо обратното...

Не пропускай това предизвикателство! Достатъчно е само да прочетеш някоя от трите книги, получили наградата “Хеликон”, и в есе да излееш мислите, усещанията, историите, които тя събужда в теб... Стани критик на едни от най-изявените съвременни български автори!

Отличеният с І награда ще получи ваучер за книги на стойност 400 лв. И още... 2 поощрителни награди – ваучери за книги на стойност 100 лв.

Компетентно жури от български критици и писатели ще оценява есеистичните творби, а наградите на победителите ще връчат самите носители на приза “Хеликон”. Есетата на всички добре представили се участници ще бъдат публикувани на страниците на сп. “Родна реч”.

Условия за участие:
– В конкурса могат да участват ученици от 9 до 12 кл. – Максимален обем на творбите: до 5 стандартни страници.

Краен срок за участие: 14 април 2008 г. (важи датата на пощенското клеймо). Наградите ще бъдат обявени и връчени през месец май 2008 г.

Адрес за изпращане на творбите: бул. Васил Левски № 60, 1000 София, сп. “Родна реч” (за конкурса) или на имейл rodna_rech@abv.bg. На участие в конкурса имат право единствено творбите с приложени към тях данни на автора: име, училище, възраст, пощенски адрес, имейл адрес (по възможност) и телефон за обратна връзка.

Източник: http://www.helikon.bg/?act=events&do=detailed&id=155
(и специална покана, изпратена до Nemskata.Org)


Втори ученически литературен конкурс на НЕГ

Училищното настоятелство на ПГПНЕ „Гьоте” - Бургас
и
Литературното студио към читалище „Любен Каравелов”

Обявяват


Втори ученически литературен конкурс
Островът Любов


за написване на стихотворение или разказ, приказка, есе


Творбите в обем до 3 компютърни страници изпращайте на адрес:

8 000 Бургас
ул. Калоян 24
Читалище „Л. Каравелов” (за конкурса)
За предпочитане е да бъдат получени на
e-mail: chitalishte_lk@abv.bg
Краен срок: 31 март 2008 г.

Ще бъдат раздадени следните награди:

Поезия
І награда – 80 лева
ІІ награда – 60 лева
ІІІ награда – 40 лева

Проза
І награда – 80 лева
ІІ награда – 60 лева
ІІІ награда – 40 лева

Награждаването ще бъде на 17 април от 18 часа
в читалище „Л. Каравелов”
Телефон за контакти: 056 84 44 69

Лица за контакти: Дора Стойкова, Роза Боянова


Dienstag, Februar 05, 2008

Дефицит на млади учители в образованието ни





Едва 814 учители на възраст между 25 и 29 години са назначени през последните 5 години в системата на средното образование.

Това съобщи главният секретар на просветното министерство Димитър Данев, цитиран от БНР.

Всяка година се пенсионират 2-3 хил. преподаватели, като в повечето случаи на техните места не се назначават нови учители.

Министерството на образованието и науката ще предложи на Министерския съвет да се предвидят 10-15 млн. лв. за обезщетения при съкращаване на учители, които не са ползвали годишния си отпуск, добави Данев.

Случва се да се изплащат по 5 хил. лв. обезщетение на човек, тъй като са натрупани над 100 дни отпуск, а в условията на делегираните бюджети, това ще създаде големи трудности в училищата, уточни Данев.

Той заяви, че до десет дни ще е ясен списъкът на защитените училища.

Източник: http://news.ibox.bg/material/id_1271132750/#clist


Freitag, Februar 01, 2008

Победителите в Мис&Мистър Подготве 2008













Мис Подготве 2008 на НЕГ:
Стела Гинчева, 8в клас

















Мис Подготве Онлайн 2008 на НЕГ:
София Христова, 8в клас
















Мистър Подготве 2008 на НЕГ:
и Мистър Подготве Онлайн 2008 на НЕГ

Димитър Трифонов, 8в клас


Снимките на всички участници могат да бъдат видяни във фотогалерията:
http://photos.nemskata.org/


Q&A - Преди, за и след учението в Германия

Леко многословен разказ на Юруков за неговото отиване в Германия и плановете му за завръщане...


Кратка извадка:

"Това, което ни разделя е културата. И те се забавляват, но не като нас. И тук има хубави момичета, но не като нашите. За момчетата нямам мнение.

Това, което не стана е, че не успях да свикна тук. Адаптирах се. Не успях да се интегрирам. Отчасти, защото има много българи около мен. Има го и момента, че не съм се и опитвал много. Просто не ми харесва нещо. Наистина всичко е подредено и уредено. Няма го хаоса в много от сферите в България. Няма я прахта по улиците. Просто не ми харесва нещо. Субективно е и няма нужда да го рационализирам.



Другата причина да искам да се върна е работата. Ще си кажете - и това не е логично. Напротив. Вярно е, че в Германия ще получавам повече пари и ще е по-спокойно. При условие обаче, че в България има такъв глад за специалисти и кадри въобще, затормозяването си струва. Второ, доколкото съм запознат, хора с моите знания и опит не са много. Трето, България е бързо развиващ се пазар и се отварят много възможности за бизнес в сферата на иновациите. Мисля, че няма да имам проблем в последното. Нямам розови представи за положението в България - просто съм достатъчно уверен във способностите си. Пък така ще мога да работя и по каузата, която описах в началото."



Юруков


Sonntag, Januar 27, 2008

Гласуване за Мис&Мистър Подготве Онлайн 2008




Мис & Мистър Подготве Онлайн 2008

При огромен интерес започна гласуването за тазгодишния конкурс на Немската гимназия "Мис & Мистър Подготве Онлайн".

За да дадете гласа си, трябва да сте регистриран потребител на фотогалерията към сайта на гимназията (Nemskata.Org). Можете да го направите до 31. януари 2008 тук.



Sonntag, Januar 20, 2008

Емигрантски вълнения





От блога на Александър Кръстев,
продължение на една от любимите ни теми....

Отново глупаци в чужбина

Митко слезе от самолета съвсем спокоен. Започваше неговият нов живот. За какво друго би могъл да си мечтае – прилична стипендия, реномиран университет, възможност за развитие – пет години, в които да докаже на злите езици, че не е просто поредният нехранимайко, тръгнал напразно да си търси късмета в чужбина. Горд с това, че е напълно готов да посрещне новото предизвикателство, той забута куфара напред с високо вдигната глава. „Истински амбициозен млад човек”, казаха си няколко души, които задмина по пътя към изхода. „Само гледайте”, помисли си Митко.***

- Димитър Иванов. На 20 години. Неженен. – Най-важното – „Българин!”. Така се представяше Митко пред всеки, пожелал да се докосне до този безспорно интересен млад субект. Спретнат външен вид, интелигентно изражение, подчертано от двудневната брада, приятна усмивка. Младежът респектираше всеки, дръзнал да го заговори, с искреността си и зрелите разсъждения. За разлика от останалите българи в града, той избягваше така наречените „имигрантски” кафенета. Беше намерил малко бутиково заведение близо до градската градина и предпочиташе да прекарва там свободното си време. Доста често му се случваше да води приятни разговори с напълно непознати и точно в това смяташе, че е чарът на подобен тип места – „Няма да се видим никога повече. Но пък знае ли човек – светът е малък. Току-виж...”. В началото акцентът му издаваше, че е чужденец, но постепенно и този малък недостатък бе унищожен. Честите разговори с местните и близкият досег с културата на държавата, която през следващите години щеше да е негова родина, му помогнаха бързо да се слее с околните. На втория месец Митко вече беше поредният млад гражданин, съсредоточен в своето бъдеще – пиещ сутрешното си кафе в центъра на града, с вестник в ръка и книга със стилно картонче за отбелязване на страниците на масата.

В поредния дъждовен ден – в северната част на страната винаги валеше освен ако нямаше сняг – приятната компания на Митко бе избрана от мъж на средна възраст, облечен с дълъг черен шлифер, носещ чадър. Виждайки прошарената му брада и лулата, подаваща се от джоба, младежът си помисли „Виж ти, Хемингуей! Днес ще бъде интересно. Каква ли е неговата история?!?”.
- Балканец си, нали, братко? – думите, изговорени с добре обработен местен акцент, се врязаха дълбоко в съзнанието на Митко. „А ти си сърбин или в най-лошия случай хърватин?” – Наше момче си и ти личи, харесваш ми.
- От България съм. Вие обаче не ми приличате на някой от... „нашите”. – Мъжът седящ на стола срещу него хареса начина, по който младежът се бе измъкнал от ситуацията. Предишните две „балкански момчета”, които бе заговарял наскоро, буквално му се бяха хвърлили на врата, доволни, че са срещнали някого от Полуострова, било то и сърбин. Русокоското с мъжествена брадичка обаче не беше такъв тип. Излъчваше някаква странна смесица от увереност и респект към по-опитния събеседник.
- Казвам се Душан, черногорец съм. – „Почти уцелих” – Преди 25 години и аз бях като теб. Опитвах се да разбия представата за „тъмния балкански субект”, наливана дълги години в главите на местните. Избягах от режима, за да се отдам на бъдещето си. Днес никой от роднините ми не смята, че съм успял да постигна целта си. Аз съм горд, че го направих.Митко се усмихна. Разговорът щеше да бъде игра с отворени карти. Предпочете да започне с любимия си коз:
- Аз всъщност не бягам. В тази страна съм, защото мога да взема най-доброто по време на обучението си, за да го приложа у нас. Облечен съм така, защото смятам, че всеки млад човек трябва да изглежда добре, без значение от националността си. Разговарям с вас, защото всеки има право да комуникира свободно. Избрах това кафене, защото е еднакво далеч от университета и от квартирата ми.
- Наистина ми напомняш за мен самия преди много години. Само за кафенето не си признаваш – причината да прекарваш времето си тук е, че смяташ останалите българчета за по-слаби от теб и всъщност те е срам. – Този път Митко беше наистина очарован от прозрението и от начина, по който сам бе попаднал в поставения капан. Принципно не бягаше от контакт с „братята по съдба”, просто искаше да се приспособи по-бързо към новия начин на живот. Беше чувал от приятели, прекарали по 2-3 лета на бригади, че първите седмици е най-трудно. С родна компания било най-добро. В повечето случаи обаче подобни компании бяха съставени от „прогресивно оглупяващи богати студентчета”, решили да харчат парите на родителите си извън граница. Простосмъртните от вида studentus bulgaricus нямаха време за събиране с останалите, защото им се налагаше да работят на няколко места. Митко обаче, който, за свое щастие, беше някъде по средата в тази социална стълбица, имаше възможност да си позволи да работи само през уикенда и да има достатъчно свобода за самоусъвършенстване през останалото време...„По дяволите!”. Май наистина го беше срам от останалите си сънародници в града. Беше виждал държанието им на обществени места и не бе останали никак доволен. Знаеше обаче, че съвсем скоро това ще се промени и всеки от тях ще поеме своите отговорности, за да гради бъдещето си. Той просто бе предпочел да пропусне етапа с дивашкото съзряване.
- Как мислиш, дали имат право да ни мислят за диваци? Нас, балканците, имам предвид. – Личеше си, че Душан има опит в подобни разговори. Предугаждаше мислите на младежа и умело насочваше темата в желаната посока.Това донякъде стресна Митко, който все по-ясно осъзнаваше как партньорът му прехвърля топката с предизвикателства, преминаването през които можеше да се окаже ключово за развитието му.
- Чували сте за Бай Ганьо, нали? Е, той е просто един синдром. Един дълбок комплекс, който се предава от поколение на поколение. И някак странно – развива се от само себе си и в моменти, когато не би очаквал. – Момчето беше на прав път. Душан се настани удобно на стола и заслуша все по-внимателно порцията свежи размисли по темата. – Отиваме някъде в чужбина и сякаш сме дамгосани – всички веднага познават „От Балканите е!”. Е да, ама не е така принципно. И точно това се опитвам да покажа на себе си – че не сме лош народ, не сме просто няколко милиона глупаци. – Начинът, по който вербализираше вътрешния си монолог, показваше колко борбеност влага в него всъщност.
- Имате едни други подобни персонажи във вашия фолклор, как се казваха... – включи се черногорецът.
- Тримата глупаци. Разбираш ли, те са просто плод на нашето извратено ниско самочувствие. Сякаш сами се предизвикваме. А всъщност се борим да оцелеем. И много често успяваме, защото сме по-способни от останалите народи. И вие, и ние, и румънците, и хърватите...
- Да, не сме глупаци. Всички ние имаме своите предимства. Но просто имаме какво да наваксваме. Ти например стоиш в това полуснобско заведение, докато връстниците ти се забавляват някъде; четеш Бегбеде и Твен, докато те се задоволяват с модните напоследък мафиотски книги; слушаш местния фолклор, а те – балкански ритми. Правиш го, за да набереш инерция, което после да ползваш за развитието си тук. Това е – все гледаме да наваксаме изоставането си и именно затова винаги изпадаме в конфузни ситуации пред непознатото.Душан започна нетърпеливо да намества кърпичката в левия джоб на сакото, подаващо се под шлифера. Време му беше да изчезне по начина, по който се беше и появил. Това беше любимият момент на Митко в подобни срещи, защото започваше дългото очакване на евентуална бъдеща среща. Най-вероятно такава нямаше да има.Черногорецът поздрави и излезе. Докато вратата се затваряше след него, Митко се загледа в снимката на стената: млад мъж с дълъг черен шлифер, четящ книга. Младежът се замисли къде ли ще бъде след четвърт век. Наблизо двама пияни араби крещяха расистки лозунги. „Отново глупаци в чужбина”, върна се в реалността младият антипод на бай Ганьо.

Източник:
http://alexanderkrastev.blogspot.com/2008/01/blog-post_09.html



Samstag, Januar 19, 2008

Снимки от Коледния бал на НЕГ, 2007




Албум със снимките от Коледния бал на 19. Декември 2007 г. в дискотека Елит вижте тук.


Freitag, Januar 18, 2008

Анкета

Моля участвайте в следната анкета.