Български студенти в Германия

Какви са изискванията за кандидатстване в германски университет?


Автор: DW, 13/01/2006


(въпреки леко преповдигнатия патос в писането за тенденции, които според нас не могат еднозначно да бъдат определени като положителни, а и се променят съвсем забележимо в посока обратна на посочената тук през последните години, публикуваме статията на Deutsche Welle без промени - ред. Nemskata.Org)

Германските университети са известни не само с добрите си преподаватели и високото ниво на обучение, но и с многонационалността си.

Актуалната статистика на университета в бившата германска столица Бон посочва, че броят на чуждестранните студенти за текущия зимен семестър възлиза на повече от 5 000. Голяма част от тях са българи. Какви са въобще изискванията за кандидатстване в германски университет? Даря Попова-Витцел разговаря по темата с Ева Фрьолих, говорител на академичната служба за чужденците към Бонския университет.

От няколко години насам все повече млади българи решават да опитат късмета си извън пределите на родината. Някои заминават на гурбет за месец-два в Испания или Великобритания, други гледат възрастни или деца във Франция или Италия. Най-голям е обаче броят на българите, заминаващи в чужбина с цел следване. Най-популярна и предпочитана в това отношение е Германия – заради доброто ниво на образование, заради все още безплатното следване в някои федерални провинции и не на последно място поради факта, че много български абитуриенти владеят отлично немски език.

Университетът в бившата германска столица Бон е един от най-многонационалните в Германия. Това потвърждава и броят на учещите там чужденци, който за текущия зимен семестър възлиза на 5125. Близо 2600 места си поделят европейците, над 500 африканците, 300 южноамериканците и 1600 азиатаците.

Ева Фрьолих, говорител на академичната служба за чужденците към Бонския университет споделя, че макар и дялът на чуждестранните студенти в Бонския университет да е голям, броят им през текущия семестър е намалял с близо 300 в сравнение с миналия зимен семестър. Това не важи обаче за броя на следващите в Бон българи. Статистиката показва, че от 96-та година насам броят на българските студенти се покачва с всеки изминал семестър. Понастоящем в Бон следват общо 388 българи.

Какви са въобще изискванията за кандидатстване в германски университет, предлагат ли се магистърски програми след бакалавърска степен, какво трябва да е нивото на езика, какви средства са необходими месечно, как се търси квартира или общежитие, каква е придължителността на обучението, какъв е размерът на семестриалните такси в университети, в които следването вече не е безплатно? На всички тези въпроси, интересуващи повечето желаещи да следват в Германия, отговори Ева Фрьолих от академичната служба за чужденците към Бонския университет.

"Двете основни условия за следване в Германия са завършено средно образование и много добри езикови познания.

По отношение на следването в Германия след завършена бакалавърска степен в България все още няма точни изисквания, тъй като самата германска система се намира по настоящем в процес на преустройство. Освен това системата на обучение, при която се получава бакалавър, е различна в отделните страни. Но смятам, че продължението на образованието по универсални специалности като икономика например, ще бъде напълно безпроблемно.

Попитахте, от колко пари се нуждае един студент в Германия. Сумата от 600 евро е според мен напълно достатъчна. Естествено трябва да се прави разлика между отделните градове. В Бон например животът не е толкова скъп колкото в Мюнхен, където студентите се нуждаят от най-малко 800 евро на месец.

Относно общежитията в Германия: годишно има два срока за кандидатстване за стая в държавно общежитие – до 20 февруари за предстоящия летен семестър и до 20 август съответно за зимния семестър. Университетите предлагат освен това на интеренет-страниците си обяви за частни квартири.

А сега към последните два въпроса: следването в Германия продължава средно между 10 и 12 семестъра, а семестриалните такси в университетите, в които следването вече не е безплатно, ще възлизат на средно 500 до 650 евро. В Бон и Хамбург например следването ще струва 500 евро на семестър, докато в Берлин и във висшите учебни заведения в провинция Райнланд Пфалц то ще остане и за напред безплатно. Това решение зависи от правителствата и местните парламенти в отделните германски провинции."

Най-новата статистика на Бонския университет посочва, че по отношение на броя на студентите България надминава в дори Турция, която години наред заемаше второ място по брой на студентите след Китай.

Попитах Ева Фрьолих на какво се дължи факта, че българите са не само най-многобройни сред европейските студенти в Бонския университет, но и на второ място в световната класация?

"Изградената в България система на езиковите гимназии е отлична предпоставка за научаването на чужди езици и по този начин за следване в чужбина. Матурата на българските езикови гимназии отговаря на тази в германската образователна система, което улеснява приема във висше учебно заведение. Езиковото ниво на българските студенти, което е основна предпоставка за следване в Германия, е в повечето случаи по-добро от това на останалите чуждестранни студенти. Голяма част от българските студенти в Бон следват икономика. Често те се отличават с изключително добри познания по математика и надминават в това отношение дори германските си колеги. Българските студенти се отличават освен това със способността да се интегрират бързо и безпроблемно както в германското общество, така и в системата на обучение. При тях се наблюдава не само академична, но и социална интеграция", казва Ева Фрьолих от академичната служба за чужденците към Бонския университет.

Даря Попова-Витцел
Deutsche Welle