LA Times: София - красавицата на Балканите

Вече 30 години обикалям по света, но никъде не съм виждал град, който да съперничи на българската столица поне в едно отношение - София е рай за пешеходците, признава авторът на пътеписа Бари Цвик.
"София - красавицата на Балканите" под това заглавие в началото на туристическия сезон излизащият в Калифорния в. "Лос Анжелис таймс" предлага на своите читатели да повървят заедно с известния американски журналист Бари Цвик не къде и да е, а по улиците на българската столица.

В края на миналата година авторът пристигнал за първи път в България, просто защото научил от приятели, че там е евтино, красиво и забавно.После обаче останал до такава степен запленен от София, че решил да промени плановете си и да й посвети целия си двуседмичен престой, разказва Българската редакция на Би Би Си. "Поредната изба с меню за вината, което е цели 24 страници. Поредният оперен театър. Поредният лъскав пианобар... Пред очите ми скелетата на строителните площадки се демонтират и откриват нови места из целия град, сякаш човек отваря кутия бонбони", пише Цвик във въведението си.Той започнал обиколката си от София, защото там било летището, а след 24 часа престой в столицата "зарязах плановете си - никакви влакове и исторически селища. Само София.""Грабна ме това, че градът е прекрасен, бликащ от енергия, стилен, пълен с цветя, шадравани, статуи, монументална архитектура, широки булеварди, паркове с разнообразен ландшафт, приятелски настроени хора - и всичко това излиза много изгодно.Всичко се продава за 1/3 от цените в Лос Анджелис и 1/4 от повечето европейски. Чаша кафе в София е около 20 цента, а чудесен обяд с първо, второ и трето плюс две чаши добро вино - между 9 и 12 долара.

"Когато пристигнах за първи път преди три години, София ми се стори като една занемарена Виена. Но това беше преди да започне реконструкцията", споделя пред него една сутрин в "Шератон" международният консултант Бернард Дж. Томсън и добавя:"Нещата вървят добре. Имат още малко път - да изкоренят корупцията например, но говорят на нашия език."В апогея на колосалното преобразяване на София през август безработицата в града е спаднала до 3,26%, а броят на чуждите туристи е нараснал с 50%. Някогашните осеяни с дупки тротоари и неравни улици са изгладени, а кубето на Българската академия на науките - отново позлатено."Тръгнете пеша, съветва авторът"Веднъж стъпил в София, човек няма нужда нито от кола, нито от такси, за да я разгледа. Дори разноцветните тролеи могат да бъдат оставени само за дъждовни дни. Вече 30 години обикалям по света, но никъде не съм виждал град, който да съперничи на българската столица поне в едно отношение - София е рай за пешеходците", признава журналистът."За туриста, който предпочете такава разходка, градът има формата на чайка с широко разперени крила, а там където е главата й, се намира площад "Св. Неделя" с едноименната неовизантийска църква и "Шератон".Фоайето на хотела, който е гранддамата сред шестте ултралуксозни хотела, само по себе си е туристическа атракция, с античните бокали, часовниците с орнаменти и скъпите етерични масла.Дясното крило на чайката е булевард, който на всяка пресечка сменя официалното си име, но е наричан "жълтите павета" - павиран през 1917 г. с материали, доставени от Виена.Лявото крило е модният бул. "Витоша", където магазините носят имена като "Версаче", "Дзеня", "Шанел" и "Дона Карън".Бари Цвик описва своята първа сутрешна разходка по жълтите павета в центъра, ларгото с алеята и знамената на натовските държави, руската православна църква, ухаеща на тамян и пълна още в ранните часове на деня с богомолци, повечето от които младежи."От лявата ми страна остава ЦУМ, някога неприветлив универсален магазин, създаден по образец на московския ГУМ. Днес той е четириетажен търговски комплекс, по него блестят стъкло и мрамор, а вътре са елегантните магазини на "Swarovski", "Nautica", "Calvin Klein", "Limoges", "Victorinox".В един момент жълтите павета се стесняват до пътечка между "сватбени торти от времето на Хабсбургите", необарокови сгради, боядисани в бяло и жълто: Президентството, Националната художествена галерия, Етнографския музей и изумрудено-златните кубета на руската църква "Св. Николай", които имат формата на лукови глави.Разходката продължава до Народното събрание с паметника на Царя Освободител и отсрещния "Радисън" с ирландския пъб, където времето си убиват както туристи, така и депутати.Не пропускайте при разходката си района около Народния театър - убежище за пешеходеца с фонтани, езеро и тротоарни кафенета, обградили неокласическата сграда, оцветена в червено, бяло и златисто.Ако ми се случваше да се изгубя по тъмно (а това не беше рядкост), винаги можех да разчитам някой клиент на откритото Café Theater да ме упъти.Жълтите павета се пресичат от централната ул. "Раковски", на която се намират нощни клубове, ресторанти, барове и Националната опера. Един ранен следобед се запътих към тази улица, търсейки вино и лек обед. Намерих ги във "Vinobar", който се превърна в едно от местата ми за сядане. Прегледах менюто с вината, цели 24 страници, предадох се и помолих за помощ Милана Харлачева, която беше зад бара, и тя ми препоръча мерлото "Ничия земя" от Мелник, което има интересен произход... Друг урок по история получих на вечеря, в шикозния "Чекпойнт Чарли" в сянката на Народния театър. Докато слушах джазтриото, което свиреше "Hallelujah, I Love Her So", опитах катък и пилешко с подправки плюс бутилка чудесно каберне совиньон от лозята край Черно море. С десерта ми сметката ми стана 21 долара. За разлика от останалата част от страната, където все още трополи магарешката каруца, София се събужда окончателно преди четири години, когато за премиер е избран Симеон Сакскобургготски, твърди ветеранът пътешественик, като отбелязва:"Дълги години България е била Пепеляшка, която е изоставена да мие пода, докато нейните сестри се забавляват на бала. Сега страната - и преди всичко София - се опитва да навакса за пропуснатото в детските години." "През повечето време по-добрите хотели и ресторанти в София са пълни. Артгалериите изобилстват от модернистични творби. Ходих да гледам операта "Аида" (място в центъра на първия ред - 12 долара) в Националната опера и всички 1200 стола в залата бяха заети. Театърът процъфтява. Нощните клубове са пълни. Трябваше да си направя 24 часа предварително резервация, за да седна на високо столче в пианобар Jack's на "Раковски". Цялата българска клиентела е елегантно облечена, с всичките отличителни белези на хората, които определят тенденциите - червени коси и кожени якета за жените, побелели коси и плетени пуловерчета за мъжете." "Човек неволно се пита как е възможно софиянци, повечето от които получават едва 250 долара месечно, да живеят и да се обличат толкова добре" - отговорът на този въпрос според автора се крие донякъде в безплатните тристайни апартаменти, получени от семействата им при просъветската власт.А и в малките магазинчета, в подлеза под Националния дворец на културата срещу смешни за един американец цени можело да се купят великолепни дрехи, добавя Цвик.Там си намерих прекрасни копринени вратовръзки за четири долара, маркови очила за три долара, женски пуловери за 13 долара. А хората, които пазаруваха около мен, ме окуражаваха: "Hello, mister. You speak English? Have a nice day." Космополитният дух на София е очевиден в мексиканския ресторант "Мачу Пикчу". Преди да тръгна от Щатите, съм изучавал кирилицата и съм запомнил около няколкостотин израза на български. Но не ми се налагаше да ги ползвам - сервитьорката ми поднесе меню от 32 страници на английски... Особено внимание е отделено на "най-добрия френски ресторант в България" - LÉtranger."Купувам всичките си продукти от супермаркета, освен патицата. За качествено патешко трябва да пропътувам близо 500 км", разказва собственикът и главен готвач Оливие Рош, който се установил тук, след като се оженил за българка.Десертът е придружен с малко от домашната кайсиева ракия на неговия тъст, а с бутилката "Ничия земя", поръчана по-рано, сметката е 29 долара. "Такъв обед има нужда от дълга разходка. Вървя покрай смеещите се амбулантни търговци по пл. "Св. Неделя" , сериозните старци, които играят шах в парка пред Народния театър, книжарите на пл. "Славейков", които ме поздравяват с "dobur den", край ученичките, които влизат в катедралния храм, сергиите за плодове и зеленчуци при Докторската градина, продавачите на икони на ул. "Шипка", акордеониста на метростанция "Сердика", наливащите се с коктейли "Текила сънрайз" в "Хепи бар&грил", младите художници, които рисуват портрети пред Галерията за чуждестранно изкуство", пише в заключение авторът. Изводът му:"София е пиршество не само заради храната и виното, а най-вече заради хората."Би Би Си