Езиковите гимназии в бой последен с делегирания бюджет
в-к "Черноморски Фар"
29.01.2008 05:57
Автор: Александър ИНДЖОВ
Преподавателите са единодушни, че занималните са изключително важни за осмокласниците в овладяването на чуждия език, а наученото тогава е здрава основа за надграждане на познания и умения
Само узаконяване на статута им може да запази качеството на чуждоезиковото обучение
Всеки момент делегираните бюджети ще се стоварят с пълна сила върху училищата. Едни от първите му жертви се очаква да бъдат занималните, които или ще изчезнат завинаги, или поне ще бъдат силно редуцирани. И процесът ще бъде най-болезнен за бургаските езикови гимназии.
Почти петдесет години след създаването на първото езиково училище в Бургас – Немската езикова гимназия през 1960 г. - все още никой не може да си представи интензивното чуждоезиково обучение без т.нар. полуинтернатни групи или занимални. Това е формата, която в първия гимназиален клас /тогава “осми - подготвителен”, днес просто “осми”/ помага на учениците да натрупат лексикален запас, да затвърдят знанията си за структурата и граматичните особености на напълно непознатия език, да се адаптират към по-високите изисквания в горния курс на средното образование. Големите натоварвания - от 4 до 6 часа дневно занимания по езика след редовните занятия, с лихвата се изплащат десетилетия по-нататък.
Примерът на тогавашната НЕГ /днес Гимназия с преподаване на немски език “Гьоте” - е поет през годините от следовниците на интензивното чуждоезиково обучение - Гимназията с преподаване на английски език “Гео Милев” и Гимназията за романски езици “Г. Ст. Раковски”. Руската езикова гимназия /днес Гимназия за чужди езици “Васил Левски”/, създадена през 1963 г. ги въвежда последна – в началото на 90-те години, защото дотогава всички деца учат руски от четвърти клас и имат основа.
Единствено в цялата страна занималните в тях оцеляват и след 1989 г. въпреки напъните на разноцветни и разнокалибрени и “просветни” реформатори. Чрез активната позиция на общинската администрация в Бургас, на синдикатите в образованието и лично на дългогодишния зам.-кмет по образование, днес евродепутат, доц. Маруся Любчева.
Оцеляват до днес. Защото с новия закон за държавния бюджет всяко училище ще получава пари според броя на учениците, а не според броя на паралелките, на педагогическия и друг персонал в него. С други думи, езиковите гимназии са приравнени с редови средни общообразователни школа, без всякакви “екстри”. За големите български общини, като Бургас, “нормативно определената” издръжка на един ученик се очаква да бъде в рамките на 980 – 1 000 лева годишно. “Очаква се”, защото все още няма съответното постановление на Министерския съвет.
Затова и разчетите на бюджета, които езиковите гимназии правят в момента, са с голяма степен на приблизителност. Дори и така сметката, обаче, е нерадостна.
“Най-вероятно ще се наложи от шест да редуцираме занималните на три. А те съществуват от първия ден на гимназията – от 37 години! В тях осмокласниците имат годишно около 1 080 часа допълнителни занимания по езика... Но парите вероятно няма да ни стигнат.”, казва Милена Андонова, директор на ГПАЕ “Г. Милев”. Според нея приблизителните разчети очертават разлика в бюджета на училището спрямо миналата учебна година в размер на около 60 000 лева.
Една от причините е, че паралелките тук са от по 20, а не по 26 деца, съответно и субсидията ще бъде по-малка. По-малобройните класове в Английската, както и в Немската пък се дължат на възможностите на общата им сграда – класните стаи са проектирани за по около 18-20 деца, което е оптималният брой ученици при интензивно чуждоезиково обучение.
“Ние имахме също шест занимални. Започнахме малко по малко да намаляваме броя им, когато преди няколко години стана ясно накъде вървят нещата. В момента сме с четири, но педагогическият съвет реши още от началото на втория срок да остане само една. Тя ще бъде в помощ на т.нар. изоставащи ученици.
Истината е, че тези 20 000 лева, колкото ще ни струва запазването на трите занимални до края на юни, са колкото разходите ни за отопление, плюс ток и вода за една учебна година!”, посочва Уляна Желева, директор на ГЧЕ “Васил Левски”.
Наполовина ще бъдат орязани полуинтернатните групи и във Френската. “ От осем, колкото са в момента, ще трябва да оставим четири – две по френски език и по една за испански и италиански. Не можем да се лишим и от тях, защото това са по четири часа дневно допълнително или 720 часа общо годишно.”, казва Радостина Георгиева, директор на ГРЕ “Г. Ст. Раковски”.
Поне засега единствено директорът на Немската - Генета Илиева е непреклонна. “Абсурдно е да премахваме занималните. Те са традиция на гимназията и без тях, и без тези над 1 000 часа годишно езиковото обучение е загинало!”, категорична е тя. И припомня как години след създаването на учебното заведение неговите възпитаници са живеели в пансион, в който възпитателки са били германки, а немският – единственият официален език за общуване там.
Всъщност пари за занимални няма, защото полуинтернатните групи в гимназиите не съществуват в действащата нормативна база на образованието. Точно така, както и интензивното чуждоезиково образование.
“По-правилно е да говорим за билингвално обучение – при него след девети клас поне четири неезикови дисциплини / например биология, география, физика, химия/ трябва да се изучават на чужд език. В противен случай по какво ще се различават езиковите училища от едно СОУ, в което също се учи засилено чужд език?
Това пък предполага в осми и девети клас един ученик да има поне осем часа седмично по този език, за да натрупа лексикален запас, най-малкото. И именно това налага допълнителна подготовка.”, твърди Радостина Георгиева.
Според нея чужди дипломати са заели активна позиция статутът на билингвалното обучение да бъде официално признат, което от своя страна ще доведе и повишаване на нормативно призната издръжка на един ученик. “Наскоро няколко директори от страната имахме среща с Жан-Мари Верже, образователен аташе от Френското посолство. Той подчерта, че с колегата си от Немското посолство са в постоянна връзка по този въпрос и заедно искат статутът на гимназиите с билингвално обучение да се узакони.”, посочва Георгиева.
Другият вариант да се осигури финансово интензивното езиково обучение е бюджетът да се увеличи чрез завишен прием на ученици.
“От есента ще приемаме не по 20, а по 26 деца в паралелка. Вярно е, че има наредба на здравното министерство за изискванията към материалната база, но тя допуска различно тълкуване - дали да се мери класната стая на площ или на обем. Така че ще намерим вариант.”, посочва Милена Андонова. Нейната и на колежката й Генета Илиева надежда е в по-скорошното построяване на обещаното северно крило на сградата на двете гимназии.
“Проектът е на арх. Герганова и трябва да се осъществи на три етапа. За нас, обаче, най-важен етап е първият – става дума за 18 нови класни стаи. Това ще ни позволи по-голям прием на деца и донякъде да балансираме бюджета.”, уверен е директорът на ГПНЕ “Гьоте”. Сегашната база на двете училища пък просто плаче за цялостен ремонт, когато чрез вътрешна реконструкция биха могли да бъдат разширени по-малките класни стаи.
“Аз също разчитам, че новото общинско ръководство ще продължи започнатото от предишното и проектираното ново крило на гимназията ще бъде построено. На нас то ни трябва много, защото в момента има голям интерес от деца и родители към училището, но просто няма къде да обучаваме.”, не крие и директорът на ГЧЕ Уляна Желева.
Всички те са единодушни, че т.нар. делегиран бюджет към този момент всъщност си е една субсидия. Най-наложителното е подготвяните изменения в поднормативната база, обещани до края на януари, да дадат на директорите възможности да реализират собствени приходи. С тези пари би могло вече реално да се работи за повишаване на качеството на образованието, включително и за подобряване на материалната база. Защото за запазването на високите стандарти в чуждоезиковото обучение в Бургас само педагогическа вещина, традиции и ентусиазъм просто не са достатъчни.
В община Бургас има общо почти 150 полуинтернатни групи в основните и средните училища. Специалисти предричат, че огромната част от тях ще бъдат ликвидирани до година-две заради недостатъчното финансиране чрез делегираните бюджети. Премахването на занималните, особено в началния курс, ще постави родителите на малчуганите в трудна ситуация. Голяма част от децата в момента подготвят уроците и домашните си работи именно в тях. Немаловажен е и фактът, че са под учителски надзор, вместо сами вкъщи.
Източник:
0 коментара:
Kommentar veröffentlichen