В-к "Капитал", 10.10.2008
Кризата в САЩ принуди много емигранти да направят обратен завой към родината
Градът е Чикаго, мястото - кафе в "Шилър парк". Това едно от няколкото предградия, в които живее българската диаспора, известни на шега и като Малката България. В "Шилър парк" всичко е досущ като на главната в Пазарджик или Дупница. Oт надписите Astika по чадърите, през паркинга препълнен с лъснати, макар и по-старички модели BMW-та, до хората насядали по масите и обслужването на сервитьорките ("К'во шъ искъти"). Само разговорите са по-различни, някак по-тихи и унили. "Ами и аз се изнасям, какво да правя тук, никакви пари няма вече, само бачкане." Това е признанието на Спас, един от четиримата българи, седнали на по чаша бира и препълнен с фасове пепелник.
....
"На мен ли ми разправяш, един приятел в Англия, и той като мен в строителството, на ден прави 200 евро, за какво си говорим, а събота и неделя ходи до морето в България", включва се в разговора друг от мъжете, който пуши нервно и гледа в чашата с недопита Astika. Всъщност групата приятели се е събрала, за да измисли спасителен план за Спас. В джоба му е сгънато писмо от банката, уведомяващо го за просрочени вноски по ипотеката му. Следващото, което го очаква е посещение от съдия-изпълнител.Иначе къщата на Спас е хубава, в скъп квартал на Чикаго. Той и жена му идват в САЩ на бригада преди шест години и остават. Преди две години се нанасят в големия си нов дом. Друг българин - Жорето, е брокерът, който прави ипотеката му (и не само неговата, а на доста хора от диаспората). Успокоил го, че не били важни доходите, а как ще "представиш" документите на банката, и понеже той бил добър, "работата щяла да стане". И станала. А Спас и жена му се захванали с подреждането - нови мебели, нова ограда за двора, подновили градината, тревата, купили си (както подхожда на уважаващи себе си гастарбайтери от България) и нови BMW-та. Всичко си вървяло, както подобава за "проспериращ бизнесмен".Всъщност, Спас е шофьор на камион, а жена му чисти къщи. В Чикаго различните емигрантски общности са си разпределили пазара на неквалифициран труд. Сърбите и босненците, като по-утвърдени имигранти, са предимно управители на сгради с апартаменти под наем или самите те менажират собствени сгради. Българките и полякините обикновено са чистачки, детегледачки или се грижат за възрастни хора. Поляците са предимно зидари, а българите са или шофьори на камиони, или правят вътрешни ремонти по домовете. Това са професии, за които никой не изисква специално разрешително. Затова и само с някои леки затруднения Спас бързо взима книжка за търговски превози, а друг българин го наема във фирмата си. За няколко години бизнесът им е успешен. После идва финансовата криза. Вноските по ипотеката рязко се вдигнат, а транспортният бранш става жертва на високите цени на бензина.Първите сектори, които понасят ударите от влошената икономическа ситуация, са строителството и транспортът. Особено онези фирми, които не се отличават с особена надеждност, какъвто е случаят на Спас и съдружника му. Покачващите се цени на горивата и старите камиони, които редовно се чупят, изяждат и малкото печалба, която компанията им може да изкара. Тъй като Спас гледа да не плаща много "излишни неща от рода на застраховки", фирмата му има много нисък рейтинг за сигурност и дилърите избягват да го наемат, особено в момент, когато предлагането на пазара многократно надвишава търсенето.В същото време много компании съкращават персонал, а домакинствата стягат бюджетите и се отказват от почистването по домовете или предлагат по-ниско заплащане за услугата. Съответно приходите в едно емигрантско семейство рязко спадат и ако допреди това мъжът като шофьор или строител е донасял по 4-5 хиляди на месец вкъщи и жената като чистачка още 2 хиляди, то от началото на годината доходите им се стопяват наполовина. Така историята на Спас и жена му става история на още много семейства. Преди две седмици дилърът на колите дошъл да вземе BMW-тата - не били платени. Спас пуши последната цигара от кутията и става да си ходи. Уговорката е направена - утре ще пълнят контейнера с мебели за България. "Всичко пращам и ей така ставам и си тръгвам, егати държавата."
....
Да се върнеш
Мнозина вече са си купили билет за вкъщи. Единственото, което им остава, преди да опаковат багажа, е да измислят правдоподобна история за завръщането си. Сашо е точно такъв случай. За разлика от приятелите си - шофьори на камиони, които вече са отпътували за Лондон, той е решил да избере България. Преди това обаче иска да изкара малко пари за последно, за да не го смятат за загубеняк. Идеята му е да купува стоки с кредитни карти и да ги изпраща в България, за да ги продава. Чел бил и в различни български форуми, че много се търсели хора в Америка да правят поръчки на стоки от amazon.com и смята да пробва и това. За последно. "Поне да не съм като loser."
Източник:
0 коментара:
Kommentar veröffentlichen