Архив: Пета научно-практическа конференция за ученици

От онлайн архивите:

На 27-28 април 2006 г. в зала 207 на Бургаския свободен университет се проведе Петата научно-практическа конференция за ученици от девети до дванадесети клас. Съорганизатори на конференцията и домакини са Регионалният инспекторат по образованието, Бургас и Гимназия с преподаване на немски език “Гьоте”, Бургас. Официални гости на конференцията са доц. д-р Таня Борисова, началник на Регионалния инспекторат по образованието, директорът на ГПНЕ “Гьоте”, председателят на Училищното настоятелство към ГПНЕ “Гьоте”, и преподаватели по български език и литература от БСУ и училища от Бургас и региона.

Заседанието откри г-жа Милка Харизанова – инспектор по български език и литература към Регионалния инспекторат по образованието. Приветствия към участниците в конференцията и гостите поднесоха последователно началникът на РИО и директорът на НЕГ. След официалната част по откриването, г-жа Харизанова разясни регламента на пленарните заседания на конференцията, обяви водещите в съответните секции. Докладите на общо 42 участника в конференцията са разделени на Пленарно заседание и три секции, съответно І секция – “Творчеството на българските поети и писатели като част от европейската култура. Традициите на Европа и националната самобитност на българската литература”, ІІ секция – “Културният диалог между Европа и България” и ІІІ секция – “Приносът на българските творци, литературоведи и езиковеди за развитието на българския език и българската литература”.

Пълният текст на докладите от конференцията, издадени в отделен сборник от издателство “Либра Скорп”.

Източник:
http://www.meridian27.com/Mer27/Vol3/p19.htm

Коста Шатров от НЕГ- капитан на националния отбор в състезание на "National Geographic"

От онлайн архивите:

Коста Дониславов Шатров учи в клас със засилено изучаване на немски език за получаване на DSD (Deutsches Sprachdiplom) в ГПНЕ „Гьоте“ – Бургас. Освен немски, владее и английски език. Член е на училищния съвет в гимназията и на отбора по баскетбол. Участник в олимпиади по немски и английски език и математика. През 2005 и 2007 г. се класира за националния кръг на олимпиадата по география и икономика, като т.г. се класира пети на финалния кръг за старша възраст (VIII-ХII кл.). Капитан е на националния отбор в световното състезание на „National Geographic“ в Сан Диего (август, 2007). Освен към географията, има интереси към икономиката и финансите.

ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ СВЕТОВНО СЪСТЕЗАНИЕ НА „NATIONAL GEOGRAPHIC“ В САН ДИЕГО, САЩ (2007 Г.)

Преди два месеца, от 5 до 10 август, в най-хубавия американски град (както е известен в САЩ) Сан Диего аз и момчета от отбора – Марин от Казанлък и Младен от София, изживяхме сбъдването на една мечта.

Всичко започна с участието ми в националния кръг на олимпиадата по география и икономика в края на април тази година във Велико Търново, където се класирах на финала в старшата възрастова група (от 8 до 12 клас). След олимпиадата стана ясно, че националният отбор за участие в международното състезание на „National Geographic“ ще бъде сформиран допълнително в края на учебната година от най-добре представилите се участници в областния и националния кръг на олимпиадата. Тази допълнителна класация се наложи поради възрастовото ограничение според регламента на международния конкурс до 16 години.

След една седмица на тестове и подготовка отборът стана ясен – Коста Шатров (16 г.) от ГПНЕ „Гьоте“ в Бургас (избран за капитан), Марин Бакърджиев (14 г.) от ПМГ „Никола Обрешков“ в Казанлък и Младен Бербатов (16 г.) от НПМГ „Акад. Л. Чакалов“ в София. Координатор на отбора стана Мариана Султанова - учителка по география в 164 гимназия с преподаване на испански език „Мигел де Сервантес“ в София.

След обсъждане на нашите предпочитания с помощта на доц. Румен Пенин си разпределихме задачите, върху които трябваше да се подготвим. До състезанието оставаше месец, затова положихме сериозни усилия максимално да допълним знанията си. През деня учихме, а през нощта се изпитвахме – за друго почти нямаше време. Но за нас това нямаше никакво значение, защото когато се отдадеш на нещо, което те удовлетворява, то се превръща в приятно и много интересно занимание. Освен това вече бяхме станали по-отговорни и мотивирани, защото представяхме не само себе си, а и България.

Месецът за подготовка отмина неусетно и някак изведнъж се озовахме на летището в София, а до нас бяха нашите родители и близки . Моят учител Стойчо Димитров също беше там – както винаги, за да ми пожелае успех и да ме насърчи. Помня, че когато разбрахме, че съм се класирал за Националния кръг той вярваше, че ще стигнем далеч. Тогава дори не предполагах, че след няколко месеца ще летя за Сан Диего като капитан на националния отбор.

Визите и застраховките бяха осигурени от МОН, както и част от самолетните билети, за които помогнаха от списание „National Geographic“ България. От МОН и книжарници „Геопортал“ ни осигуриха пари за допълнителни разходи.

В Сан Диего организаторите от атракционните паркове „Sea World“ се бяха погрижили престоят ни да бъде възможно най-интересен и изпълнен с много приятни моменти. Световното състезание на National Geographic се проведе за осми път в Сан Диего – град, известен в САЩ с благоприятния си климат, привлекателната природа, многото културни забележителности, увеселителните паркове и гостоприемните и весели хора.

В надпреварата взеха участие отбори от 17 страни от всички континенти – Австралия, Аржентина, България, Великобритания, Германия, Гана, Индия, Канада, Мексико, Полша, Румъния, Русия, САЩ, Сингапур, Тайван, Унгария и Франция. Всеки отбор се състоеше от трима участници на възраст до 16 навършени години.

...

На летището в София бяхме посрещнати възторжено, но изненадите бяха много повече след това – поканиха ни в Националното радио, участвахме на живо в сутрешния блок на Канал 1, в новините на TV 7 и в тинейджърското предаване на BTV „Споко“. За нашето участие бяха публикувани редица статии както в Интернет, така и в най-тиражираните вестници и списания – „Труд“, „24 Часа“, „Стандарт“, „National Geographic“, както и в някои регионални вестници. Четвъртото място на нашия отбор е най-доброто представяне на България в световното състезание на National Geographic.



Пълния текст четете на страницата на списание "География '21":

http://www.geography.iit.bas.bg/2007/5-07/pp34-38.html

Борба за занималните!

Езиковите гимназии в бой последен с делегирания бюджет

в-к "Черноморски Фар"

29.01.2008 05:57

Автор: Александър ИНДЖОВ

Преподавателите са единодушни, че занималните са изключително важни за осмокласниците в овладяването на чуждия език, а наученото тогава е здрава основа за надграждане на познания и умения

Само узаконяване на статута им може да запази качеството на чуждоезиковото обучение

Всеки момент делегираните бюджети ще се стоварят с пълна сила върху училищата. Едни от първите му жертви се очаква да бъдат занималните, които или ще изчезнат завинаги, или поне ще бъдат силно редуцирани. И процесът ще бъде най-болезнен за бургаските езикови гимназии.

Почти петдесет години след създаването на първото езиково училище в Бургас – Немската езикова гимназия през 1960 г. - все още никой не може да си представи интензивното чуждоезиково обучение без т.нар. полуинтернатни групи или занимални. Това е формата, която в първия гимназиален клас /тогава “осми - подготвителен”, днес просто “осми”/ помага на учениците да натрупат лексикален запас, да затвърдят знанията си за структурата и граматичните особености на напълно непознатия език, да се адаптират към по-високите изисквания в горния курс на средното образование. Големите натоварвания - от 4 до 6 часа дневно занимания по езика след редовните занятия, с лихвата се изплащат десетилетия по-нататък.

Примерът на тогавашната НЕГ /днес Гимназия с преподаване на немски език “Гьоте” - е поет през годините от следовниците на интензивното чуждоезиково обучение - Гимназията с преподаване на английски език “Гео Милев” и Гимназията за романски езици “Г. Ст. Раковски”. Руската езикова гимназия /днес Гимназия за чужди езици “Васил Левски”/, създадена през 1963 г. ги въвежда последна – в началото на 90-те години, защото дотогава всички деца учат руски от четвърти клас и имат основа.

Единствено в цялата страна занималните в тях оцеляват и след 1989 г. въпреки напъните на разноцветни и разнокалибрени и “просветни” реформатори. Чрез активната позиция на общинската администрация в Бургас, на синдикатите в образованието и лично на дългогодишния зам.-кмет по образование, днес евродепутат, доц. Маруся Любчева.

Оцеляват до днес. Защото с новия закон за държавния бюджет всяко училище ще получава пари според броя на учениците, а не според броя на паралелките, на педагогическия и друг персонал в него. С други думи, езиковите гимназии са приравнени с редови средни общообразователни школа, без всякакви “екстри”. За големите български общини, като Бургас, “нормативно определената” издръжка на един ученик се очаква да бъде в рамките на 980 – 1 000 лева годишно. “Очаква се”, защото все още няма съответното постановление на Министерския съвет.

Затова и разчетите на бюджета, които езиковите гимназии правят в момента, са с голяма степен на приблизителност. Дори и така сметката, обаче, е нерадостна.

“Най-вероятно ще се наложи от шест да редуцираме занималните на три. А те съществуват от първия ден на гимназията – от 37 години! В тях осмокласниците имат годишно около 1 080 часа допълнителни занимания по езика... Но парите вероятно няма да ни стигнат.”, казва Милена Андонова, директор на ГПАЕ “Г. Милев”. Според нея приблизителните разчети очертават разлика в бюджета на училището спрямо миналата учебна година в размер на около 60 000 лева.

Една от причините е, че паралелките тук са от по 20, а не по 26 деца, съответно и субсидията ще бъде по-малка. По-малобройните класове в Английската, както и в Немската пък се дължат на възможностите на общата им сграда – класните стаи са проектирани за по около 18-20 деца, което е оптималният брой ученици при интензивно чуждоезиково обучение.

“Ние имахме също шест занимални. Започнахме малко по малко да намаляваме броя им, когато преди няколко години стана ясно накъде вървят нещата. В момента сме с четири, но педагогическият съвет реши още от началото на втория срок да остане само една. Тя ще бъде в помощ на т.нар. изоставащи ученици.

Истината е, че тези 20 000 лева, колкото ще ни струва запазването на трите занимални до края на юни, са колкото разходите ни за отопление, плюс ток и вода за една учебна година!”, посочва Уляна Желева, директор на ГЧЕ “Васил Левски”.

Наполовина ще бъдат орязани полуинтернатните групи и във Френската. “ От осем, колкото са в момента, ще трябва да оставим четири – две по френски език и по една за испански и италиански. Не можем да се лишим и от тях, защото това са по четири часа дневно допълнително или 720 часа общо годишно.”, казва Радостина Георгиева, директор на ГРЕ “Г. Ст. Раковски”.

Поне засега единствено директорът на Немската - Генета Илиева е непреклонна. “Абсурдно е да премахваме занималните. Те са традиция на гимназията и без тях, и без тези над 1 000 часа годишно езиковото обучение е загинало!”, категорична е тя. И припомня как години след създаването на учебното заведение неговите възпитаници са живеели в пансион, в който възпитателки са били германки, а немският – единственият официален език за общуване там.

Всъщност пари за занимални няма, защото полуинтернатните групи в гимназиите не съществуват в действащата нормативна база на образованието. Точно така, както и интензивното чуждоезиково образование.

“По-правилно е да говорим за билингвално обучение – при него след девети клас поне четири неезикови дисциплини / например биология, география, физика, химия/ трябва да се изучават на чужд език. В противен случай по какво ще се различават езиковите училища от едно СОУ, в което също се учи засилено чужд език?

Това пък предполага в осми и девети клас един ученик да има поне осем часа седмично по този език, за да натрупа лексикален запас, най-малкото. И именно това налага допълнителна подготовка.”, твърди Радостина Георгиева.

Според нея чужди дипломати са заели активна позиция статутът на билингвалното обучение да бъде официално признат, което от своя страна ще доведе и повишаване на нормативно призната издръжка на един ученик. “Наскоро няколко директори от страната имахме среща с Жан-Мари Верже, образователен аташе от Френското посолство. Той подчерта, че с колегата си от Немското посолство са в постоянна връзка по този въпрос и заедно искат статутът на гимназиите с билингвално обучение да се узакони.”, посочва Георгиева.

Другият вариант да се осигури финансово интензивното езиково обучение е бюджетът да се увеличи чрез завишен прием на ученици.

“От есента ще приемаме не по 20, а по 26 деца в паралелка. Вярно е, че има наредба на здравното министерство за изискванията към материалната база, но тя допуска различно тълкуване - дали да се мери класната стая на площ или на обем. Така че ще намерим вариант.”, посочва Милена Андонова. Нейната и на колежката й Генета Илиева надежда е в по-скорошното построяване на обещаното северно крило на сградата на двете гимназии.

“Проектът е на арх. Герганова и трябва да се осъществи на три етапа. За нас, обаче, най-важен етап е първият – става дума за 18 нови класни стаи. Това ще ни позволи по-голям прием на деца и донякъде да балансираме бюджета.”, уверен е директорът на ГПНЕ “Гьоте”. Сегашната база на двете училища пък просто плаче за цялостен ремонт, когато чрез вътрешна реконструкция биха могли да бъдат разширени по-малките класни стаи.

“Аз също разчитам, че новото общинско ръководство ще продължи започнатото от предишното и проектираното ново крило на гимназията ще бъде построено. На нас то ни трябва много, защото в момента има голям интерес от деца и родители към училището, но просто няма къде да обучаваме.”, не крие и директорът на ГЧЕ Уляна Желева.

Всички те са единодушни, че т.нар. делегиран бюджет към този момент всъщност си е една субсидия. Най-наложителното е подготвяните изменения в поднормативната база, обещани до края на януари, да дадат на директорите възможности да реализират собствени приходи. С тези пари би могло вече реално да се работи за повишаване на качеството на образованието, включително и за подобряване на материалната база. Защото за запазването на високите стандарти в чуждоезиковото обучение в Бургас само педагогическа вещина, традиции и ентусиазъм просто не са достатъчни.

В община Бургас има общо почти 150 полуинтернатни групи в основните и средните училища. Специалисти предричат, че огромната част от тях ще бъдат ликвидирани до година-две заради недостатъчното финансиране чрез делегираните бюджети. Премахването на занималните, особено в началния курс, ще постави родителите на малчуганите в трудна ситуация. Голяма част от децата в момента подготвят уроците и домашните си работи именно в тях. Немаловажен е и фактът, че са под учителски надзор, вместо сами вкъщи.

Източник:

http://far.bourgas.org/more_news.php?id=8079

До Чикаго и назад в нова версия

Рубрика Емигрант

В-к "Капитал", 10.10.2008

Кризата в САЩ принуди много емигранти да направят обратен завой към родината

Градът е Чикаго, мястото - кафе в "Шилър парк". Това едно от няколкото предградия, в които живее българската диаспора, известни на шега и като Малката България. В "Шилър парк" всичко е досущ като на главната в Пазарджик или Дупница. Oт надписите Astika по чадърите, през паркинга препълнен с лъснати, макар и по-старички модели BMW-та, до хората насядали по масите и обслужването на сервитьорките ("К'во шъ искъти"). Само разговорите са по-различни, някак по-тихи и унили. "Ами и аз се изнасям, какво да правя тук, никакви пари няма вече, само бачкане." Това е признанието на Спас, един от четиримата българи, седнали на по чаша бира и препълнен с фасове пепелник.

....

"На мен ли ми разправяш, един приятел в Англия, и той като мен в строителството, на ден прави 200 евро, за какво си говорим, а събота и неделя ходи до морето в България", включва се в разговора друг от мъжете, който пуши нервно и гледа в чашата с недопита Astika. Всъщност групата приятели се е събрала, за да измисли спасителен план за Спас. В джоба му е сгънато писмо от банката, уведомяващо го за просрочени вноски по ипотеката му. Следващото, което го очаква е посещение от съдия-изпълнител.Иначе къщата на Спас е хубава, в скъп квартал на Чикаго. Той и жена му идват в САЩ на бригада преди шест години и остават. Преди две години се нанасят в големия си нов дом. Друг българин - Жорето, е брокерът, който прави ипотеката му (и не само неговата, а на доста хора от диаспората). Успокоил го, че не били важни доходите, а как ще "представиш" документите на банката, и понеже той бил добър, "работата щяла да стане". И станала. А Спас и жена му се захванали с подреждането - нови мебели, нова ограда за двора, подновили градината, тревата, купили си (както подхожда на уважаващи себе си гастарбайтери от България) и нови BMW-та. Всичко си вървяло, както подобава за "проспериращ бизнесмен".Всъщност, Спас е шофьор на камион, а жена му чисти къщи. В Чикаго различните емигрантски общности са си разпределили пазара на неквалифициран труд. Сърбите и босненците, като по-утвърдени имигранти, са предимно управители на сгради с апартаменти под наем или самите те менажират собствени сгради. Българките и полякините обикновено са чистачки, детегледачки или се грижат за възрастни хора. Поляците са предимно зидари, а българите са или шофьори на камиони, или правят вътрешни ремонти по домовете. Това са професии, за които никой не изисква специално разрешително. Затова и само с някои леки затруднения Спас бързо взима книжка за търговски превози, а друг българин го наема във фирмата си. За няколко години бизнесът им е успешен. После идва финансовата криза. Вноските по ипотеката рязко се вдигнат, а транспортният бранш става жертва на високите цени на бензина.Първите сектори, които понасят ударите от влошената икономическа ситуация, са строителството и транспортът. Особено онези фирми, които не се отличават с особена надеждност, какъвто е случаят на Спас и съдружника му. Покачващите се цени на горивата и старите камиони, които редовно се чупят, изяждат и малкото печалба, която компанията им може да изкара. Тъй като Спас гледа да не плаща много "излишни неща от рода на застраховки", фирмата му има много нисък рейтинг за сигурност и дилърите избягват да го наемат, особено в момент, когато предлагането на пазара многократно надвишава търсенето.В същото време много компании съкращават персонал, а домакинствата стягат бюджетите и се отказват от почистването по домовете или предлагат по-ниско заплащане за услугата. Съответно приходите в едно емигрантско семейство рязко спадат и ако допреди това мъжът като шофьор или строител е донасял по 4-5 хиляди на месец вкъщи и жената като чистачка още 2 хиляди, то от началото на годината доходите им се стопяват наполовина. Така историята на Спас и жена му става история на още много семейства. Преди две седмици дилърът на колите дошъл да вземе BMW-тата - не били платени. Спас пуши последната цигара от кутията и става да си ходи. Уговорката е направена - утре ще пълнят контейнера с мебели за България. "Всичко пращам и ей така ставам и си тръгвам, егати държавата."

....

Да се върнеш

Мнозина вече са си купили билет за вкъщи. Единственото, което им остава, преди да опаковат багажа, е да измислят правдоподобна история за завръщането си. Сашо е точно такъв случай. За разлика от приятелите си - шофьори на камиони, които вече са отпътували за Лондон, той е решил да избере България. Преди това обаче иска да изкара малко пари за последно, за да не го смятат за загубеняк. Идеята му е да купува стоки с кредитни карти и да ги изпраща в България, за да ги продава. Чел бил и в различни български форуми, че много се търсели хора в Америка да правят поръчки на стоки от amazon.com и смята да пробва и това. За последно. "Поне да не съм като loser."

Източник:

http://capital.bg/show.php?storyid=562839

Поздрав към учителите

Получено по е-пощата:

Уважаеми учители,

Честит професионален празник!

Прекрасно е, че има „Ден на учителя” – знак към хилядите, посветили себе си на другите, на съзиданието в човешките души.

Никой не може да си представи живота без учителите. Тази неотменност понякога прави труда им толкова тривиален , че го забравяме или го приемаме единствено като неразделна част от ежедневието. Но ако се замислим, разбираме необикновеното у него, това, което го отличава от всички останали. Тогава можем да го определим като творец, съзидател, будител, идеолог на духа. И да го поздравим. Всъщност , това, което най-рядко правим – да забележим значимостта на някого в неговия ежедневен ритъм. Защото учителят носи своята мисия в себе си всяка секунда и в това си състояние е най-необикновеният човек, когото срещаме – в училището , в детската градина, на улицата, на спортната или детска площадка, в парка, в магазина и къде ли още не.

Той, УЧИТЕЛЯТ, най - обикновеният необикновен човек !

С поздрав,
Маруся Любчева
Член на Европейския Парламент
5.октомври.2008 г.

Seminar DaF - 23.10.2008

Получено по е-пощата:

EINLADUNG

Liebe Kolleginnen, liebe Kollegen,
hiermit möchten wir Sie zu unserem Seminar am 23.10.2008 / Donnerstag/ herzlichst einladen. Das Seminar findet im Saal der Regionalen Bibliothek “P.K.Javorov“von 9.30 bis 13.00 Uhr statt.

Thema:

DaF in der Mittelstufe:

1. Ziel B2 – ein neues, mehrbändiges Lehrwerk, das in einem faszinierenden Themenmix handlungsorientierte den Zielen des Gemeinsamen Europäischen Rahmens entsprechende Aufgaben anbietet, für alle, die das B2- oder C1-Niveau anstreben.
2. AusBlick – das neue Mittelstufen-Lehrwerk speziell für Jugendliche und junge Erwachsene, das zum DSD führt.

Seminarleitung: Anne Robert, DaF-Referentin am Goethe-Institut – Hamburg und Fortbildnerin für den Hueber Verlag.

Прожекция на филма „Карго – Изгубена невинност” - 17 окт.

Получено по е-пощата

ОБЩИНА БУРГАС

До Директорите на
Всички училища в
Община Бургас

Уважаема г-жо , г-н Директор,

Във връзка с Международният ден за борба с трафика на хора , община Бургас е предприела инициатива по прожекция на филма „Карго – Изгубена невинност”, който ще се излъчи на 17.10.2008 г. – петък в залата на „Лукойл – Нефтохим”, от 16.30 часа.

...

Основният акцент на кампанията е превенция на трафика на хора, повишаване на осведомеността сред младите хора за начините на въвличане в трафик и не на последно място върху стимулиране на отговорно отношение на проблема и осъзнаване на риска от страна на цялото ни общество.
...

С уважение:
Заместник – кмет
Д-р Лорис Мануелян
Председател на “Местната комисия за борба с трафика на хора”