Чуждите студенти в германските университети

Чуждите студенти в германските университети

04.12.2006 г. DW

Близо 200 хиляди младежи от цял свят следват в Германия.

Но не всички завършват успешно следването си – между 50 и 60 е процентът на прекъсналите следването си чужди студенти, констатира още преди три години Германската служба за академичен обмен. Междувременно редица университети разработиха свои концепции за чуждите студенти. Решенията на проблема обаче са различни.

Чуждестранните студенти са важни за Германия, това сигнализира през последните години и политиката. От скоро чуждите абсолвенти имат право на удължване на престоя им в Германия до една година след като са завършили семестриално следването си; през тази една година те могат да работят в Германия. Грижата за чуждите студенти в германските университети все повече се обвързва с проблема за интеграцията, подчертава Биргит Розер, референтка на Германската служба за академичен обмен по програмите с чужди студенти.

"По принцип в Германия все по-често става дума за това не само да се предлага образование на чужди студенти и след това те да бъдат отпращани в родината им, а интелигентните млади хора да бъдат интегрирани след като завършат в Германия образованието си. Чуждите студенти трябва да се разглеждат като обогатяване на германските висши учебни заведения, като потенциални бъдещи съграждани, които могат да останат да работят в Германия."

Академичните служби за чужденци са единодушни, че чуждите студенти се нуждаят от повече внимание. Но допълнителните грижи изискват средства. В Бонския университет, например, чуждите студенти от страни, които не са членки на Европейския съюз, изпитват това на собствен гръб. Още от този семестър те трябва да плащат допълнителна студентска такса от 150 евро на семестър; в замяна им се предлагат консултационни и езикови курсове. Говорителят на университета в Бон Андреас Архут е убеден, че и други университети ще извлекат полза от опита на Бонския университет.

"Законовата основа за тази такса е новият закон за студентските такси в провинция Северен Рейн-Вестфалия, така че всички университети в провинцията могат да въведат такава допълнителна такса. Обзалагам се, че не след дълго и другите университети ще я въведат."

В сравнение с университетите в други страни, подобни такси са незначителни, смята Архут. Следващият в Бон чужд студент плаща на семестър общо 650 евро студентска такса. Особеното в случая е, че допълнителната такса за грижи за чуждите студенти се заплаща не само от начинаещи студенти, а и от такива, които вече имат няколко семестъра зад гърба си.

Силвия Райчевска от България следва от две години в университета в Бон. В началото на следването й от нея не се е изисквала студентска такса. Сега обаче тя плаща 500 евро студентска такса и 150 евро допълнителна такса за чужди студенти. Силвия не е сигурна, че ще успее да се справи.

"Не е лесно и да работиш, и да учиш. Понякога в събота и неделя се налага да работя повече време, отколкото отделям за учебните занимания в университета. Това те разкъсва, трудно е да поделяш силите си между следването и работата."

На първи януари България ще се присъедини към Европейския съюз. Силвия се надява, че тогава вече няма да трябва да плаща допълнителната студентска такса.

"Въпреки това, според мен не е правилно, че Бонският университет изисква от нас да плащаме допълнителна такса, тъй като при започване на следването ситуацията беше различна. Не мисля, че е необходимо на мен, като на чуждестранна студентка да ми се отделя по-голямо внимание, отколкото се отделя да кажем на френските, испанските или други чужди студенти. Допълнителната такса според мен е начин да ни се каже, че всъщност не сме желани тук."

Общата студентска комисия към Бонския университет също смята, че допълнителната студентска такса за чужденци е дискриминираща и се опитва да докаже, че това е недопустимо и в правно отношение. Дали ще успее, е съмнително, защото законът всъщност предвижда възможността за въвеждането на подобен род такси. Но и без допълнителна такса е възможно на чуждите студенти да се отделя достатъчно внимание. През 2006 г. университетът в Хамбург, например, беше отличен за представената нова програма за интегриране на начинаещите чужди студенти. Не университетската администрация, а самите студенти се грижат за колегите си, подчертава ръководителят на международния отдел на университета Йохен Хелман:

"Това са студенти, които идват от Русия, Полша, Корея, Китай, Украйна и пр., т.е. те вече са следвали тук няколко години, познават добре условията и изискванията. С такива студенти сключваме договори за тутори. На тези студенти се заплаща, така че те припечелват малко пари, а пари винаги им трябват. Срещу това пък те се грижат за начинаещите чужди студенти, предават им опита си, обясняват им как се пишат реферати, как могат да ползват библиотеката, как да се оправят в бюрокрацията и т.н.

"Впрочем, подборът на студентите-тутори се извършва въз основа на определени критерии и изисквания. В хамбургският университет съответно не мислят за въвеждането на допълнителна студентска такса за чужденци. Хелман казва:

"Не критикувам колегите в други университети, но нашата цел е не да предлагаме възможности за следване само на тези, които могат да плащат и да отблъскваме онези, които не са в състояние да плащат. Нашата цел е да привлечем колкото се може повече младежи, нашият критерий е качеството, а не социалното положение."

Deutsche Welle