Subject:Re: eh, hubava si e Bulgarija

E-mail na chovek, koito e uchil v Germania i sega raboti v goliama i izvestna nemska banka:

From: xxxxx.xxxxxxx@gmx.net
29/06/2005 21:58
To: xxx
Subject Re: eh, hubava si e Bulgarija



... Naistina! ...
A pravi li wi ponjakoga wpe4atlenie slednoto:
- 4e bulgarskite deza (momi4eta i mom4eta) sa obiknowenno po krasiwi!
- 4e hranata w Bulgaria e po-wkusna (wodata, plodowete, zelen4ucite etc. )
- 4e Wie ste dosta 4esto po umni ot ostanalite okolo was! Pone towa e mojat opit rabotejki s hora ot zial swjat.
- 4e Wdjawate nestata po burzo ot drugite.
- 4e Wishdate nesta, koito drugite ne sa sposobni da prozrat lesno.
- 4e Klimata w BG e mnogo po-zdrawoslowen i po-dobur ot powe4eto mesta kadeto ste bili.
- 4e - Ne si li zadawate ponjakoga i wuprosa, 4e tezi hora njama da sa tolkowa bogati, ako njama naiwnizi kato nas da im rabotjat!
- Ne wi li se struwa absurdno da izrabotwate parite, s koito horata ot zapad izkupuwat rodnata wi zemia.

Otidete ina4e w Geschichtsmuseum waw Frankfurt i nadjawam se da razberete zasto e bogat.

Poglednete slednoto predstawjane: http://www.imo2003.com http://www.imo2004.gr

No wupreki towa edinstwenoto, koeto ne moga da razbera e kazano mogo, mnogo otdawna:

"O nerazumni . . . "

... I po hubawa ste stawa!

Pozdrawi, G.

Хора: Американски/германски сънища

Родители без минало и без бъдеще, те са всяка нощ там - отвъд океана, където никога не са били, но където отидоха децата им.

Момичето на седалката пред мен плаче. Вкопчило се е в ръката на приятелката си и нарежда през сълзи: "Какво ще стане с нас сега? Всеки ще замине нанякъде по света, ето, Ваньо вече го били приели в университет в Щатите... И като се видим след десет години, на нищо няма да приличаме. Ще бъдем охранени, хора с положение... и с деца. Нищичко няма да е останало от нас. Ще бъдем други. Момичето не спира да подсмърча. То знае, че само след десет години ще бъде охранено, с положение в обществото и о, какъв ужас! - с деца. Няма начин да се измъкнеш от предначертаното.

Десетина дни след тази случка в автобуса се срещам с бившите си съученици от Варна. Не отричам - ние сме охранени, повечето с положение в обществото и... с деца. "Приличаме на родителите си, събрани на родителска среща" - казва Жоро. Разсмиваме си и мълчаливо се оглеждаме. Да бе, така си е. Ей го Симо - плешив като баща си. И Мичето пуфти като майка си. Отдавна я е достигнала, а дали не я е и надминала в килограмите. Като гледам дъщеря си, все едно виждам себе си някога, въздиша Поля. Лошото е, че вече не я виждам.

Изречението за отиващите си деца отключва разговора. Да, децата заминават все едно закъде. Превръщат се в глас по телефона. Набързо надраскани думички по електронната поща. Писъмце, пратено по приятел. Знаеш ли, казва Поля, без детето съм не само без бъдеще, но и без минало. Само настояще и там какво? Бачкане.

Ние, децата на нашите родители, сме приели сладостната саможертва да живеем заради децата си. От две години дъщерята на Поля е в Америка. Спечелила е стипендия, но въпреки това се наложило Поля и мъжът й да додават. Като теглили чертата под първата година, оказало се, че са изпратили към десет хиляди долара. Втората година - малко по-малко. Не питай как ги изкарвам, казва тя. Ден почивка нямам. Надявам се постепенно парите, дето ги даваме, да намаляват, пък един ден тя да ни издържа, опитва да се шегува Поля. За първата ваканция дъщерята се обадила и попитала дали могат да й намерят работа из Варна. Мога, казала майката, за 200-300 лв на месец. Дъщерята затворила телефона. Е, бива ли тъй, възмущава се Поля. Не е много ясно от какво: от поведението на дъщеря си или от ниските заплати.

Поля има счетоводна фирма и оправя финансите на неколцина от т.нар. бизнесмени във Варна. А щом знаеш къде са парите, значи знаеш и меда, и жилото на живота. В счетоводството всичко става обяснимо и обозримо. Светлосенките изчезват и Поля има ясна формула за вида и същността на физкултурниците и любовниците им, напазарували по две дипломи за висше образование от някой частен университет. Какво правят с парите си, питам. Е, какво, отвръща Поля. Вече се понаучиха и влагат парите си в нови технологии, но не и в човека. А човекът е най-важното за бизнеса. Вече петнайсет години минаха и никой от тях не инвестира в хората. Например в туризма - построили хотели като палати, а персоналът - с пещерни обноски. Държат ги на най-ниските заплати и затова ги събират от кол и въже. Тези младежи нямат перспектива, казва Поля. Затова и не се стараят, работят като за 200 лева. Богатството на едните и мизерията на другите спира развитието. Затова Поля инвестира в дъщеря си. И инвестицията се връща. В университета в Америка дошли от няколко фирми, попитали за оценките и всеки предложил своята оферта. Ако си отличник, всеки се бори за теб, придобиваш самочувствието на ценен човек, а тук - ясно. Душата на Поля се блъска в доволството, че е осигурила възможност за развитие на детето си, после обаче се сгърчва в съмнение.

Всичкото това, което ми говори за дъщеря си в Америка, са само разкази. Ами ако не е точно така? Ако дъщеря й не смее да си признае, че е сбъркала, че нещо не е наред, ама вече няма път назад. Не, не може да бъде, тя си знае момичето. Едва ли чак дотам ще я заблуди. Душата на Поля отлита щастлива към голямата и прекрасна Америка, където наяве никога не е била. Но всяка нощ сънувам Америка, казва тя. И детето ми в нея.

Сега, като няма казарма, влиза в разговора Милан, за момчетата е най-добре да ги изпращаме в чужбина. Неговият син първо бил във Виена, не му харесало, после заминал за Щутгарт. Там били повечето от съучениците му и сега не протестирал, не искал да се връща, чувствал се добре. За момчето е добре да се отдели от полата на мама, казва Милан. Така че нека ходи, да си троши главата. Във Варна Милан също си я троши. Защото, за да се учи добре детето, татко трябва да опъва. И синът поработвал в Германия. Пренасял пясък за голф игрище. Или торби цимент. Държи се тъй, както аз едно време като студент в София, казва Милан. Отначало през ден се обаждаше по телефона. Всяка ваканция се връщаше. Постепенно и обажданията, и връщанията се разредиха. Сега от година и половина не си е идвал. Все повече му харесвало. Че как няма да му харесва? И аз да съм, и на мен ще ми се услади, казва Милан. Кое, питам, ще ти се услади? Милан не знае, ама е убеден, че животът там е по-сладък. Най-малкото - по-уреден, което значи и по-лесен. Пък и щом детето не иска да се връща, значи има нещо, което не е за изпускане. Нашите родители идваха по София, да ни гледат децата, докато учим. Ние ще ходим в чужбина да гледаме децата на нашите деца, хили се Милан. Да, да, един ден и ние ще се махнем, съгласява се Поля.

И двамата са убедени, че учението си е учение, но децата трябва да се задомят.
Аз на моята съм й казала, обяснява Поля, да си отваря очите на четири. За жената най-важното е да направи дом. Обаче да си знае, че и най-богатия мъж да намери, един ден може да остане сама. Затуй да може и да изкара поне пет долара самостоятелно. Това й казвам, ама дали ме слуша... И аз на моя съм му казал - германките може и да изглеждат като крави, но в добра държава живеят, тъй че да не придиря много. Божеее, представяте ли си - аз, баба в Америка? - смее се Поля. Хич не е смешно, казва Милан - и ние като заминем, кой ще остане тук? Ами кой - физкултурници и манекенки.

Жанина Драгостинова

LA Times: София - красавицата на Балканите

Вече 30 години обикалям по света, но никъде не съм виждал град, който да съперничи на българската столица поне в едно отношение - София е рай за пешеходците, признава авторът на пътеписа Бари Цвик.
"София - красавицата на Балканите" под това заглавие в началото на туристическия сезон излизащият в Калифорния в. "Лос Анжелис таймс" предлага на своите читатели да повървят заедно с известния американски журналист Бари Цвик не къде и да е, а по улиците на българската столица.

В края на миналата година авторът пристигнал за първи път в България, просто защото научил от приятели, че там е евтино, красиво и забавно.После обаче останал до такава степен запленен от София, че решил да промени плановете си и да й посвети целия си двуседмичен престой, разказва Българската редакция на Би Би Си. "Поредната изба с меню за вината, което е цели 24 страници. Поредният оперен театър. Поредният лъскав пианобар... Пред очите ми скелетата на строителните площадки се демонтират и откриват нови места из целия град, сякаш човек отваря кутия бонбони", пише Цвик във въведението си.Той започнал обиколката си от София, защото там било летището, а след 24 часа престой в столицата "зарязах плановете си - никакви влакове и исторически селища. Само София.""Грабна ме това, че градът е прекрасен, бликащ от енергия, стилен, пълен с цветя, шадравани, статуи, монументална архитектура, широки булеварди, паркове с разнообразен ландшафт, приятелски настроени хора - и всичко това излиза много изгодно.Всичко се продава за 1/3 от цените в Лос Анджелис и 1/4 от повечето европейски. Чаша кафе в София е около 20 цента, а чудесен обяд с първо, второ и трето плюс две чаши добро вино - между 9 и 12 долара.

"Когато пристигнах за първи път преди три години, София ми се стори като една занемарена Виена. Но това беше преди да започне реконструкцията", споделя пред него една сутрин в "Шератон" международният консултант Бернард Дж. Томсън и добавя:"Нещата вървят добре. Имат още малко път - да изкоренят корупцията например, но говорят на нашия език."В апогея на колосалното преобразяване на София през август безработицата в града е спаднала до 3,26%, а броят на чуждите туристи е нараснал с 50%. Някогашните осеяни с дупки тротоари и неравни улици са изгладени, а кубето на Българската академия на науките - отново позлатено."Тръгнете пеша, съветва авторът"Веднъж стъпил в София, човек няма нужда нито от кола, нито от такси, за да я разгледа. Дори разноцветните тролеи могат да бъдат оставени само за дъждовни дни. Вече 30 години обикалям по света, но никъде не съм виждал град, който да съперничи на българската столица поне в едно отношение - София е рай за пешеходците", признава журналистът."За туриста, който предпочете такава разходка, градът има формата на чайка с широко разперени крила, а там където е главата й, се намира площад "Св. Неделя" с едноименната неовизантийска църква и "Шератон".Фоайето на хотела, който е гранддамата сред шестте ултралуксозни хотела, само по себе си е туристическа атракция, с античните бокали, часовниците с орнаменти и скъпите етерични масла.Дясното крило на чайката е булевард, който на всяка пресечка сменя официалното си име, но е наричан "жълтите павета" - павиран през 1917 г. с материали, доставени от Виена.Лявото крило е модният бул. "Витоша", където магазините носят имена като "Версаче", "Дзеня", "Шанел" и "Дона Карън".Бари Цвик описва своята първа сутрешна разходка по жълтите павета в центъра, ларгото с алеята и знамената на натовските държави, руската православна църква, ухаеща на тамян и пълна още в ранните часове на деня с богомолци, повечето от които младежи."От лявата ми страна остава ЦУМ, някога неприветлив универсален магазин, създаден по образец на московския ГУМ. Днес той е четириетажен търговски комплекс, по него блестят стъкло и мрамор, а вътре са елегантните магазини на "Swarovski", "Nautica", "Calvin Klein", "Limoges", "Victorinox".В един момент жълтите павета се стесняват до пътечка между "сватбени торти от времето на Хабсбургите", необарокови сгради, боядисани в бяло и жълто: Президентството, Националната художествена галерия, Етнографския музей и изумрудено-златните кубета на руската църква "Св. Николай", които имат формата на лукови глави.Разходката продължава до Народното събрание с паметника на Царя Освободител и отсрещния "Радисън" с ирландския пъб, където времето си убиват както туристи, така и депутати.Не пропускайте при разходката си района около Народния театър - убежище за пешеходеца с фонтани, езеро и тротоарни кафенета, обградили неокласическата сграда, оцветена в червено, бяло и златисто.Ако ми се случваше да се изгубя по тъмно (а това не беше рядкост), винаги можех да разчитам някой клиент на откритото Café Theater да ме упъти.Жълтите павета се пресичат от централната ул. "Раковски", на която се намират нощни клубове, ресторанти, барове и Националната опера. Един ранен следобед се запътих към тази улица, търсейки вино и лек обед. Намерих ги във "Vinobar", който се превърна в едно от местата ми за сядане. Прегледах менюто с вината, цели 24 страници, предадох се и помолих за помощ Милана Харлачева, която беше зад бара, и тя ми препоръча мерлото "Ничия земя" от Мелник, което има интересен произход... Друг урок по история получих на вечеря, в шикозния "Чекпойнт Чарли" в сянката на Народния театър. Докато слушах джазтриото, което свиреше "Hallelujah, I Love Her So", опитах катък и пилешко с подправки плюс бутилка чудесно каберне совиньон от лозята край Черно море. С десерта ми сметката ми стана 21 долара. За разлика от останалата част от страната, където все още трополи магарешката каруца, София се събужда окончателно преди четири години, когато за премиер е избран Симеон Сакскобургготски, твърди ветеранът пътешественик, като отбелязва:"Дълги години България е била Пепеляшка, която е изоставена да мие пода, докато нейните сестри се забавляват на бала. Сега страната - и преди всичко София - се опитва да навакса за пропуснатото в детските години." "През повечето време по-добрите хотели и ресторанти в София са пълни. Артгалериите изобилстват от модернистични творби. Ходих да гледам операта "Аида" (място в центъра на първия ред - 12 долара) в Националната опера и всички 1200 стола в залата бяха заети. Театърът процъфтява. Нощните клубове са пълни. Трябваше да си направя 24 часа предварително резервация, за да седна на високо столче в пианобар Jack's на "Раковски". Цялата българска клиентела е елегантно облечена, с всичките отличителни белези на хората, които определят тенденциите - червени коси и кожени якета за жените, побелели коси и плетени пуловерчета за мъжете." "Човек неволно се пита как е възможно софиянци, повечето от които получават едва 250 долара месечно, да живеят и да се обличат толкова добре" - отговорът на този въпрос според автора се крие донякъде в безплатните тристайни апартаменти, получени от семействата им при просъветската власт.А и в малките магазинчета, в подлеза под Националния дворец на културата срещу смешни за един американец цени можело да се купят великолепни дрехи, добавя Цвик.Там си намерих прекрасни копринени вратовръзки за четири долара, маркови очила за три долара, женски пуловери за 13 долара. А хората, които пазаруваха около мен, ме окуражаваха: "Hello, mister. You speak English? Have a nice day." Космополитният дух на София е очевиден в мексиканския ресторант "Мачу Пикчу". Преди да тръгна от Щатите, съм изучавал кирилицата и съм запомнил около няколкостотин израза на български. Но не ми се налагаше да ги ползвам - сервитьорката ми поднесе меню от 32 страници на английски... Особено внимание е отделено на "най-добрия френски ресторант в България" - LÉtranger."Купувам всичките си продукти от супермаркета, освен патицата. За качествено патешко трябва да пропътувам близо 500 км", разказва собственикът и главен готвач Оливие Рош, който се установил тук, след като се оженил за българка.Десертът е придружен с малко от домашната кайсиева ракия на неговия тъст, а с бутилката "Ничия земя", поръчана по-рано, сметката е 29 долара. "Такъв обед има нужда от дълга разходка. Вървя покрай смеещите се амбулантни търговци по пл. "Св. Неделя" , сериозните старци, които играят шах в парка пред Народния театър, книжарите на пл. "Славейков", които ме поздравяват с "dobur den", край ученичките, които влизат в катедралния храм, сергиите за плодове и зеленчуци при Докторската градина, продавачите на икони на ул. "Шипка", акордеониста на метростанция "Сердика", наливащите се с коктейли "Текила сънрайз" в "Хепи бар&грил", младите художници, които рисуват портрети пред Галерията за чуждестранно изкуство", пише в заключение авторът. Изводът му:"София е пиршество не само заради храната и виното, а най-вече заради хората."Би Би Си