За тези които не знаят ще започна с малко предистория. Аз съм Студентка в Германия за първа година в град, който не ви препоръчвам до посещавате.. просто няма какво да се види..а именно Дуисбург. Единствената забележителност тук е едно шарено пиле в центъра, което трудно бих определила като такова (или просто не разбирам от изкуство.. Може да видите ТУК още подобни скулптури) ааа да бе как щях да забравя и прекрасните комини, които бълват цветни кълба дим. Абе прекрасен град с две думи !
Таа днес ден, на вид съвсем обикновен. Събуждам се рано сутринта с намерението да отида на изпит. Отивам на трамвайната спирка и си чакам най-спокойно. По високоговорителя казват нещо, но както винаги пропускам Помислих,че поредното закъснение. Чакам 10 минути. И един така мил човечец, минаващ с колелото си оттам ми каза,че днес няма трамваи. Какво ?! Как така няма трамвай ?! Университетът ми се намира на 40 минути пеша от вкъщи,а закъснявам за изпита си ! Какво да направя? Тръгвам..
По пътя съвсем случайно минава покрай мен автобус, който пътува до гарата. Решавам да спестя малко ходене. Но този автобус мина точно по улицата, на която стачкуваха. Е как бе такъв късмет ! Едно момиче почна да крещи,че има изпит и закъснява…защо ли ми беше познато? С доста обикаляне стигнахме гарата. Там реших да хвана такси, които в Германия не са особено евтини..но нямах друг избор…Трябваше да претичам през цялата гара. И за скромната сума от 5 евро (чак и аз се учудих) стигнах благополучно в Унито с 15 мин. закъснение. Там си обърках стаята..хайде тичам пак докато я намеря.. имах късмет,че ме допуснаха до изпита. Ако го мина ще е цяло чудо. Най-прекрасното беше, че на връщане трябваше да извървя целият този път до вкъщи пеша.. Не е ли чудесно !?Прибирайки се видях една заблудена душа като мен да чака на спирката. Бях така добра да му кажа да не си губи времето и да не се надява!
И в крайна сметка дали си заслужаваше всичко това.. не знам, но пък е хубаво човек да не се отказва и да вярва в себе си.
0 коментара:
Kommentar veröffentlichen