Фашингът идва!

Фашинг 2008 ще се проведе на 28 март след часовете (18:30) във физкултурния салон!

Темата: "Светът на приказките"



Информация: Златето

Българин с албум на немски

Даниел Стоянов се различава от представите за един 21 годишен младеж. Дали заради честните му очи и дълбокият му поглед или заради спокойствието,което струи от него…човек трудно може да прецени.

Нищо в албумът му не е обикновено..нито текста,нито музиката..нито дори гласът му,който е тих,но прониква във вас и остава дълбоки следи. “Вън пред вратата” ( “Draußen vor der Tür” ) е заглавието на албума, което е и мотото на Даниел. Вън, пред вратата е мястото, където Даниел се чувства у дома. Тук чувствата са истински, страхът е основателен, смелостта - непоколебима, болката - непоносима.

Даниел е роден в София, България. През 1990 година заминава със семейството си в Германия. Както той разказва : “Огромните супермаркети, горещото лято (бел. че то в Германия по-горещо ли е от България?) и световноизвестните футболни майстори” му помагат да забрави тежките времена в България. Но всичко си има своята цена. Родителите му не можели да упражняват професията си като актьори в Германия, затова са били принудени да работят друго нещо, за да изхранват малкото си семейство. Даниел рано открива влечението си към музиката. Той забелязал,че докато пее родителите му забравяли за грижите си…и така той пеел.

Още на 11 той застава пред микрофона в студиото. Когато е на 13 записва кратки клипчета, които биват излъчвани в предаване по Мтв. Докато връстниците му експериментирали как най-добре можеш да се напиеш, той експерминетирал с текстове и мелодии. Така изписва безброй много тетрадки и тефтери...

На 18 Даниел взима съдбата си в свои ръце и изпраща видеозапис на звукозаписната компания на Xavier Naidoo (вокалист в групата Söhne Mannheims както и самостоятелен изпълнител). Не след дълго Даниел държи в ръцете си билет до Манхайм, където успешно се представя пред продуцентите и подписва договор с тях.

От тогава започва работа по самостоятелният си албум, който вече е на пазара. “Не беше лесно, но пък много полезно и забавно. Доста време беше нужно докато бъда доволен от работата си” - споделя той.

Вън пред вратата. Добре Дошли !

Даниел има и официален сайт и форум. Можете да ги откриете ТУК

Според нас доста добре се справя.. Има много приятен глас и свжи песнички. Затова Успех Даниеле ! И дано да те видим и на българска сцена.

Текст и снимка: freshncool.org
Оригинална публикация: http://freshncool.org/?p=389

Екзистенц

За тези които не знаят ще започна с малко предистория. Аз съм Студентка в Германия за първа година в град, който не ви препоръчвам до посещавате.. просто няма какво да се види..а именно Дуисбург. Единствената забележителност тук е едно шарено пиле в центъра, което трудно бих определила като такова (или просто не разбирам от изкуство.. Може да видите ТУК още подобни скулптури) ааа да бе как щях да забравя и прекрасните комини, които бълват цветни кълба дим. Абе прекрасен град с две думи !

Таа днес ден, на вид съвсем обикновен. Събуждам се рано сутринта с намерението да отида на изпит. Отивам на трамвайната спирка и си чакам най-спокойно. По високоговорителя казват нещо, но както винаги пропускам Помислих,че поредното закъснение. Чакам 10 минути. И един така мил човечец, минаващ с колелото си оттам ми каза,че днес няма трамваи. Какво ?! Как така няма трамвай ?! Университетът ми се намира на 40 минути пеша от вкъщи,а закъснявам за изпита си ! Какво да направя? Тръгвам..

По пътя съвсем случайно минава покрай мен автобус, който пътува до гарата. Решавам да спестя малко ходене. Но този автобус мина точно по улицата, на която стачкуваха. Е как бе такъв късмет ! Едно момиче почна да крещи,че има изпит и закъснява…защо ли ми беше познато? С доста обикаляне стигнахме гарата. Там реших да хвана такси, които в Германия не са особено евтини..но нямах друг избор…Трябваше да претичам през цялата гара. И за скромната сума от 5 евро (чак и аз се учудих) стигнах благополучно в Унито с 15 мин. закъснение. Там си обърках стаята..хайде тичам пак докато я намеря.. имах късмет,че ме допуснаха до изпита. Ако го мина ще е цяло чудо. Най-прекрасното беше, че на връщане трябваше да извървя целият този път до вкъщи пеша.. Не е ли чудесно !?Прибирайки се видях една заблудена душа като мен да чака на спирката. Бях така добра да му кажа да не си губи времето и да не се надява!

И в крайна сметка дали си заслужаваше всичко това.. не знам, но пък е хубаво човек да не се отказва и да вярва в себе си.

С този текст ни обогати Нели чрез freshncool.org