Sonntag, April 16, 2006

Мюнхен.bg или как в сърцето на Бавария се изгражда една малка България





Мюнхен.bg или как в сърцето на Бавария се изгражда една малка България

Според статистиката, Мюнхен е най-интернационалният град в Германия - над една четвърт от жителите му са чужденци. Нито една статистика обаче не е в състояние да каже колко от тях са българи.

Да питате също няма смисъл - правил съм го многократно и досега не съм чул два еднакви отговора. Сигурно е само, че не са никак малко. Ама никак.

Българите в Мюнхен се делят на две групи - студенти и други. В момента студентите са около 2700, което ги нарежда на едно от челните места сред различните чужди националности в мюнхенските вузове. През 2002/2003 г. ситуацията бе изцяло "в наша полза", като с над 4000 студенти България успя да изпревари дори... Китай.

Голяма част от студентите действително са - или с течение на времето стават

Гастарбайтери със студентски книжки

Пропуските в немската образователна система биват експлоатирани без особено колебание. Тя позволява на студентите да сменят специалността си до края на четвъртия семестър, което за мнозина се равнява на двегодишен гратисен период. Това е времето, в което се събира началният капитал за издръжка, преди човек да се заеме сериозно с учене. За тези, които и след това не успяват (или пък не желаят) да отделят нужното внимание на следването, остава възможността да прекарат още година-две в Мюнхен със студентска виза в паспорта. Благодарение на нея намирането на работа не е особен проблем, а в повечето случаи парите са достатъчно добри, че да стигнат и за "Голф" на старо. След около четири години псевдостудентите обикновено изчерпват всички възможности за удължаване на престоя си в Германия и биват принудени да се завърнат у дома. Това до голяма степен обяснява намалелия брой български студенти в последно време след бума в началото на века.

Разбира се, има и българи, които приемат следването си насериозно. Абстрахирайки се от мита за "втората най-умна нация в света", не би било преувеличено да се твърди, че българските студенти в Мюнхен се справят добре. Най-много похвали заслужават информатиците. Повечето от дипломиращите се тази година са на път да завършат с много добър или отличен успех, което - с оглед на трудността и високия престиж на тази специалност - е забележително постижение.

Ежедневието - не само на студентите, а на българите в Мюнхен като цяло - заслужава специално внимание. Както вече споменахме, в столицата на Бавария има толкова нашенци, колкото в малък български град. Този факт влияе върху социалния живот на повечето българи, който е белязан от феномена

Село в града, град в селото

Още с пристигането си всеки новодошъл попада под опеката на някой братовчед, съученик, приятел на леля Стефка от третия етаж, или просто градски, който живее от известно време в Мюнхен. Първите седмици биват организирани от старата пушка: той/тя помага да бъде преодолян бюрократичния ад в началото, въвежда новото попълнение в особеностите на мюнхенския живот и посредничи при намирането на работа. Тази помощ в повечето случаи е безценна, защото помага на новодошлия да се ориентира бързо в обстановката и омекотява културния шок, с който човек неизбежно се сблъсква. Друг голям плюс е, че макар и нова, "нашенската" социална среда предлага стабилност и емоционален комфорт, а нерядко и квартира на половин цена.

Тези близки отношения обаче имат и своите минуси. В повечето случаи се оказва, че с пристигането си в Мюнхен човек всъщност попада в... България! (Ако изключим, че по улиците няма дупки и бронирани джипове, а градският транспорт се движи по график.) Въпреки че успяват да се адаптират сравнително бързо към начина на живот в Мюнхен, сънародниците предпочитат да живеят в своето малко затворено общество, в което трудно биват допускани чужденци. Получава се нещо като раздвояване, един вид живот в паралелни измерения. Тези две измерения не само са разделени, те функционират по различен начин и са подвластни на различни правила. Някои хора са по-отворени за нови предизвикателства и съответно изпитват по-малки трудности да разширят социалната си среда и да размият границата между "ние" и "те". Останалите предпочитат да заложат на българското начало и да изградят една малка България в сърцето на Бавария... Много е трудно обаче да обясниш на някой немец защо е красиво един мъж да се държи като бабаит, а приятелката му да прилича на звезда от филм за възрастни. Или защо оплакващият се от безпаричие студент има последен модел мобилен телефон, а през уикенда не пропуска да посети поредното парти.

Реалният Център на българско културно влияние в Мюнхен

са студентските общежития. И тук, както във вузовете, студентите ни са достойно представени, а сравнително ниските цени привличат и немалко трудещи се. Разликата е, че в общежитията българското присъствие е значително по-осезаемо, отколкото в университеските зали.

Студентите ни са толкова много, че някои общежития вече не дават стаи на българи. Освен това, докато повечето германци живеят самостоятелно, при сънародниците ни нормата е двама, а понякога и трима в стая. Българите са известни и със специфичното си отношение към дома, който бива възприеман като неприкосновена сфера, защитена от външни влияния. Опитът учи, че от това най-много страдат китайските студенти, чието нежелание да слушат чалга след полунощ рядко среща разбиране у българските им съседи.

Разбира се, студентите ни оставят и много позитивни впечатления. Благодарение на масираното им присъствие ежегодно хиляди млади европейци, американци, азиатци и африканци се запознават с България. В общежитието на "Хайдеманщрасе" например в продължение на половин година всяка сряда човек можеше да похапне мусака, кюфтета или свинско със зеле, а питието си да избере измежду "Каменица", "Загорка" и "Астика". (След това за жалост българският екип бе заменен от френски и качеството на кухнята западна.)

От това в кое общежитие живее човек до голяма степен зависи с какви хора се среща, каква музика слуша, в кои заведения ходи и дори как е известен сред другите българи (авторът всъщност е Ники от Кифернгартен). По този начин общежитията играят ролята на отправни точки в българската "ментална карта" на Мюнхен така, както основните градски артерии са отправните точки в "менталната карта" на местното население.

Горните редове не бива да заблуждават, че сънародниците ни в Мюнхен са тотално затворени в себе си, а впечатлинието, оставено от студентите ни - недвусмислено добро или лошо. Макар и поставени в чужда среда, българите в Мюнхен са до голяма степен продукт на българското общество и не трябва да бъдат мислени по коренно различен начин. И все пак - фактът, че живеят между две култури дава голямо отражение върху мирогледа и поведението им, и с течение на времето създава нов тип "заедност": обществото на българите в чужбина.

Никола Газдов
студент в Мюнхен

Matериал на zaedno.de


0 коментара: