Бургазлии съчетават идеалните черти на българина, твърди професор от БАН

По морето правят най-хубавите бебета

Бургазлии съчетават идеалните черти на българина, твърди професор от БАН

БУРГАС. Ако искате красиви и умни деца, оженете се за бургазлийка. Хората от този район са с най-добри антропологични белези. Това сочат резултатите от изследване на Института по експеримeнтална морфология и антропология към БАН, представени от проф. Йордан Йорданов. Според данните от проучването средният ръст на жените в морския град е 157,9 см, а на мъжете - 171,6 см. Теглото на двата пола съответно е 63,1 кг за дамите и 77,8 кг за по-силните им половинки. Килограмите са повече от средните за страната, но по всички други антропологични показатели Бургаска област може да бъде банка за сперма за българската нация, заяви проф. Йорданов. Той допълни, че който иска да се сдобие с качествено поколение, определено трябва да се ориентира и да търси партньор в този регион. Ако някой от вътрешността на страната обаче се точи да намери синеока бургазлийка, няма да успее, категоричен е антропологът. В морския град преобладават мъжете и жените с тъмни очи и тъмнокестеняви коси. В изследването са участвали 5300 души, от които 56,2% са семейни с две деца. Проф. Йордан Йорданов е изследвал костите на Раковски и твърди, че бележитият българин е бил висок 180 см. Той е бил уникален, защото е имал незатворена фонтанела и изключително рядката инкова кост в горната дясна част на черепа. Известно е, че такава кост е имал само Каравелов. Тя е отличителен белег на древните инки, откъдето е произлязло и името й.

Елена Димитрова
В-к Стандарт

За „проваления“ български студент в Германия

Заседнал в момента
За „проваления“ български студент в Германия

В-к Капитал

Текст и снимка: Борислав ИЛИЕВ*

Ясно е, че по-голямата част от студентите, в чужбина, които не се справят, са мързеливи, без интерес към интеграция, слушащи чалга, с блян за завръщане в България (за още повече чалга).

Какво става с останалата част? Хора, заминали с твърдата идея да завършат, с интерес към приемната страна и културата й, със слаб интерес към чалга и малките български затворени групички по общежитията. Хора, неброящи дните до следващото си прибиране в България. Не защото не я обичат, а защото смятат, че за момента 20-те години, прекарани в нея, им стигат и искат да й дадат малко свобода от присъствието си.

Един такъв човек, Жоро, излезе наскоро от ареста. Бяха го хванали преди време да кара кола с невалидната си българска книжка. След това пропуснал да плати цялата глоба, както и не видял навреме писмото, в което пишело, че ако не плати в срок, полицията ще му гостува. Не можал да плати веднага и трябвало да изчака 2 часа в районното, докато един приятел дойде с парите. От 6 семестъра Жоро учи икономика, сега обаче е решил

Да зареже всичко

и да учи фотография. Може ли човек да се промени драстично, сменяйки държавата и средата, в която живее? Има ли начин тази промяна да бъде обяснена на хората, играли главна роля в живота му в България? Има ли шанс те да разберат?

Грубо казано, профилът на българския студент в Германия е следният: учи икономика или информатика, идва от семейство от средната класа, тоест много бедни по немски стандарти, издържа се почти напълно сам. Заветната мечта на цялата Жорова фамилия е „нашият Гошко да завърши и да почне в банка или в софтуерна фирма. Да направи кариера, че да можем да гледаме световното на плазма-екран“. Ама Жоро нито световно го интересува, нито плазма-екран. Гледа ги от 3-4 години тук немците с беемветата, джакузитата и какво ли още не как все не са на кеф, мрънкат, мръщят се, подсмърчат, плюят по политиците. Беемвето отпред свети като слънце, но те очи вече за него нямат - искат ново, по-сигурно и с плазма-екран - за да може детето да не блее през прозореца докато са на път, а да играе електронни игри.

Жоро чат-пат работи на пълен работен ден и вечер, като се прибере, слага една пица в печката и гледа немския Слави. На другия ден пак. Ходи често в банката и наблюдава как банковите служители съветват клиенти. Банков служител е работа-мечта, ако питате семейството му. Жоро се мъчи да учи, но мотивацията му е доста слаба. Когато се обади до България, обикновено чува: „Колко изпита записа, колко изпита взе? Учи, учи, учи - златна специалност имаш!“ На Жоро обаче отвътре му се занимава с нещо креативно. Купи си камера и иска да снима. Мисли, че най-важното е да правиш това, което обичаш. Без значение дали си продавач на сирене или художник. Вярва, че

ако вървиш по своя път

дори финансовата страна на нещата ще се нареди.

Един ден го решава. Край с икономиката и пълна концентрация върху фотографията. В семейството съответно - шок. Никой не иска да разбере „тази безсмислица“. „Ти за мене си провален човек“, коментира баща му. Жоро обаче от дума не разбира. Решил е да поеме пълна отговорност за живота си. В семейните призиви да бъде разумен, да се стегне и да престане с глупостите вижда само егоистичното поведение на хора, чийто план е развален. С един замах е отнета възможността на родителите му да погледнат негова снимка с риза и вратовръзка и да си кажат: „Ето, отгледахме го и го направихме човек!“ Обаче има още един проблем - шести семестър е и няма право да сменя специалност. Може да не му дадат виза. За това сега стиска палци на Станишев и се надява 2007 г. вече да сме в ЕС. Доколкото е проучил, тогава българските студенти ще имат равни права с всички други от страните членки и ще може да смени специалността. В противен случай има няколко варианта. 1. Да се стегне и да продължи икономиката. 2. Да се върне в Ловеч. 3. Да скочи от някой мост. 4. Да се ожени и да започне фотография.

Дотогава ще чака, ще снима и ще се води студент.


*Борислав Илиев учи комуникации в Есен, Германия
** На снимката: Жоро - между очакванията на роднините и собствените желания

в-к Капитал, брой 21, 26 май / ОБЩЕСТВО